Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

Два дни и две нощи Сиона така и не уплътни лицевата си маска, губейки с всяко издишване от скъпоценната вода. Но преди тя да си спомни за думите на баща си, трябваше да бъде смъмрена като дете на свободните. Най-сетне Лито реши да й го каже в студеното трето утро от прехода, когато спряха в сянката на една скала сред брулената от вятъра равнина на ерга.

— Пази всеки дъх, излизащ от тебе, защото с него те напуска топлината и влагата на твоя живот — рече той.

Знаеше, че има още цели три дни път из ерга, както и цели три нощи, преди да стигнат до вода. Сега бе петото утро, откакто бяха напуснали малката Цитадела. През нощта навлязоха в район с ниски движещи се купчини пясък, които все още не бяха дюни; истинските се мержелееха някъде напред, а ако пътникът знаеше накъде да погледне, щеше да съзре в далечината и тънката начупена линия на останките от някогашния хребет Хабания. Сиона беше свалила превръзката за уста на влагосъхраняващия си костюм, за да може да говори по-ясно. Но въпреки това изричаше думите с почернели и кървящи устни.

Вече е обзета от отчаянието на жаждата — помисли той, докато спътничката му опипваше със сетивата си заобикалящия ги свят. — Скоро ще стигне до точката на кризата.

Неговите собствени сетива му казваха, че все още бяха сами в окрайнините на равнинната местност. Само минути ги деляха от сипването на зората. Ниско легналата светлина издаваше с отраженията си присъствието на прахови преградни образувания, които се виеха, издигайки и спускайки се в нестихващия вятър. После сетивата му игнорираха шума на вятъра, за да може да чуе и други неща — затрудненото дишане на младата жена, сриването на малка лавина от скалите зад тях и стърженето на огромното му тяло по тънкото пясъчно покритие.