Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Присъединете се, в противен случай ще трябва да назначаваме нови старейшини, които ще го направят.
Те стояха със строги лица, гледайки Савидлин. Пилето не се намеси. Онемялата тълпа чакаше, настъпи пълна тишина. Най-после Калдус направи стъпка напред. Той постави ръка върху лъка на Савидлин и внимателно го наклони към земята.
— Моля те, Савидлин, позволи ни да говорим от името на сърцата си, а не под върха на стрелата ти.
— Тогава говорете.
Калдус се приближи до Ричард, спря пред него и се взря в очите му.
— Най-трудното нещо за един човек, особено когато стане на възраст — каза той с мек глас, изчаквайки Калан да преведе думите му, — е да си признае, че е действал необмислено и себично. За децата ни вие двамата сте по-добър пример, отколкото съм аз. Моля Пилето да ви провъзгласи за наши братя. Моля ви, Избухливи Ричард, Майко Изповедник, нашият народ има нужда от вас — той разтвори ръце в открит жест. — Ако считате, че съм недостоен да ви моля за това, то тогава ме убийте, за да може друг, по-достоен от мен, да ви отправи тази молба.
Той падна на колене в калта и сведе глава пред Ричард и Калан. Тя преведе всичко дума по дума, като пропусна само титлата си. Останалите четирима старейшини се приближиха и коленичиха до Калдус. Калан въздъхна с облекчение. Най-после получиха каквото искаха, от каквото се нуждаеха.
Ричард стоеше над главите на петимата със скръстени ръце, загледан в главите им, безмълвен. Тя не разбираше защо той не им казва, че всичко е наред, защо не им позволява да се изправят. Никой не помръдваше. Какво правеше той? Какво чакаше? Всичко свърши. Защо не приемаше разкаянието им?
Калан видя как мускулът на челюстта му се стегна и потръпна. Замръзна на място. Разпозна погледа в очите му. Гневът. Тези мъже се бяха опълчили срещу него. И срещу нея. Тя си спомни как Ричард бе отдръпнал меча си от лицата им при последната им среща същия този ден. Решението му беше окончателно и Ричард наистина го мислеше. Не просто мислеше. Мислеше за смърт.
Ричард отпусна ръце; посегна към дръжката на меча си. Той се плъзна навън бавно, меко, както преди това се бе отвърнал от тях. Острият металически звън провъзгласи появяването на острието сред тихия въздух и изпрати болезнени тръпки по раменете и тила й. Видя как гърдите му започват да се повдигат.
Калан крадешком погледна към Пилето. Той не помръдваше, нито показваше каквото и да е намерение да го направи. Ричард не го знаеше, но по закона на Калните тези петимата бяха негови и ако пожелаеше, можеше да ги убие.
Предложението им не беше просто на думи. Савидлин също не блъфираше; той щеше да ги убие сам. Без да се замисли. Сила за Калните означаваше силата да убиеш противника си. В очите на хората от селото тези хора вече бяха мъртъвци и само Ричард можеше да върне обратно живота им.
Въпреки това в случая този закон беше неуместен; Търсачът е закон вътре в себе си, отговарящ единствено пред себе си. Никой от присъстващите не можеше да попречи на това.
Докато държеше меча с две ръце над главите на петимата, кокалчетата на ръцете му побеляха. Калан виждаше нарастващата му ярост, горещото му желание, настървението му. Цялата сцена й се струваше като насън, сън, който можеше само да наблюдава безпомощно, без да има силата да го прекъсне.
Калан се замисли за всички онези, които знаеше, че са загинали — и невинните, и онези, които се бяха опитали да спрат Мрачния Рал. Дени, всички останали Изповедници, магьосниците, нощното дребосъче Шар, може би Зед и Чейс.
Тя разбра.
Ричард не вземаше решение дали да ги убие, а дали може да ги остави да живеят.
Можеше ли да повери на тези хора шанса им да бъде спрян Рал, можеше ли да е сигурен в искреността им? Да им се довери с цената на живота си? Или му е нужно да се избере нов Съвет на старейшините, съставен от хора, които държат на успеха му?
Ако не можеше да е сигурен, че тези тук ще го изпратят в правилната посока срещу Рал, той трябваше да ги убие и да избере такива, които мислеше, че ще застанат на негова страна. Да попречи на Рал — единствено това беше от значение. Животът на тези хора трябваше да бъде пожертван, ако имаше опасност те да подложат на риск успеха му. Калан знаеше, че онова, което прави Ричард, е правилно. То не беше по-различно от онова, което тя самата би сторила, не по-различно от онова, което би трябвало да направи един Търсач.
Тя го наблюдаваше как стои изправен над главите на старейшините. Дъждът беше спрял. По лицето му се стичаше пот. Тя си спомни за болката, която Ричард изпита, след като уби последния от четворката. Наблюдаваше нарастващия му гняв, като се надяваше той да бъде достатъчен, за да го защити от онова, което съвсем скоро щеше да направи.