Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Една ръка се протегна към здравата й ръка и я издърпа нагоре. Беше Пилето. Тя хапеше треперещата си устна, опитвайки се да спре плача си. Не можеше да си позволи тези хора да станат свидетели на слабостта й. Тя беше Изповедник.
— Добре се справи, Майко Изповедник — каза той, докато вземаше от един от хората си парче плат, с което започна да бинтова ранената й ръка.
Калан вдигна глава.
— Благодаря ти, многоуважаеми старейшино.
— Ще трябва да наместим костта ти. Ще изпратя най-добрия от нашите лечители при теб.
Докато той стягаше превръзката, тя стоеше безмълвна, усещайки парещите огнени езици на болката, които извираха от дълбоката рана. Погледна към Ричард, на който явно му харесваше да лежи по гръб в калта, сякаш това бе най-удобното легло на света.
Пилето повдигна вежда към нея и кимна към Ричард.
— Предупреждението ти да не давам повод на Търсача да изважда меча си, когато е изпаднал в ярост, беше точно като стрела, изпратена от най-добрия ми боец — в пронизителните му кафяви очи проблесна пламъче; ъгълчетата на устата му се извиха в усмивка. Той погледна надолу към Търсача. — Ти, Избухливи Ричард, също се представи добре. За щастие злите духове все още не са се научили да носят мечове.
— Какво каза той?
Калан предаде думите му и Ричард кисело се усмихна на шегата му, докато се изправяше на крака и прибираше меча в ножницата си. Посегна и взе кесийката от ръката й. Тя беше забравила, че все още я стиска. Ричард я прибра в джоба си.
— Дано никога не срещаме духове, въоръжени с мечове.
Пилето кимна в знак на съгласие.
— А сега ни чака работа.
Той посегна и хвана с ръка кожената наметка, увита около тялото на Тофалар. Когато я издърпваше, тялото се прекатури в калта. Пилето се обърна към ловците.
— Погребете тялото — присви очи той. — Всичко.
Мъжете се спогледаха неразбиращо.
— Старейшино, искаш да кажеш всичко освен черепа?
— Каквото исках да кажа, го казах. Всичко! Пазим черепите само на уважаваните старейшини, за да ни напомнят за мъдростта им. Черепите на глупците не ни трябват.
Думите му накараха тълпата да потръпне. Това беше най-лошото, което може да се случи на един старейшина — най-висша степен на незачитане. То означаваше, че е изживял живота си напразно. Мъжете кимнаха. Никой не каза и дума за мъртвия старейшина, включително и останалите петима, застанали наблизо.
— Останахме с един старейшина по-малко — каза Пилето. Обърна се и бавно плъзна поглед по очите, вперени в него, след това изпъна гръб и хвърли наметката към Савидлин. — Избирам теб.
Савидлин обгърна с ръце калната наметка и направи поклон, достоен за златна корона. На устните му се изписа лека, горда усмивка и той кимна на Пилето.
— Имаш ли да кажеш нещо на народа ни като новоизбран старейшина? — това не беше въпрос, а заповед.
Савидлин пристъпи напред и се обърна, заставайки между Калан и Ричард. Заметна се с кожата от койот и сияещ от гордост, застана срещу Веселан, след това заговори на събралите се хора. Калан се огледа и разбра, че около тях се е събрало цялото село.
— Най-уважавани от всички старейшино — обърна се той към Пилето, — тези двама души тук рискуваха живота си за доброто на нашия народ. В досегашния си живот не бях виждал нищо подобно. Можеха да ни оставят сами да се оправяме, след като ние глупаво им обърнахме гръб. Наместо това те ни показаха що за хора са. Те приличат на най-добрите от нас. — Почти всички присъстващи закимаха в знак на съгласие. — Моля те да ги провъзгласиш за наши сънародници, за членове на народа на Калните.
Пилето пусна тънка усмивка. Щом се обърна към останалите петима старейшини, усмивката му се изпари. Макар да го прикриваше добре, Калан забеляза как в очите му проблясваше призракът на неговия гняв.
— Приближете се. — Те се спогледаха с крайчеца на очите си, след това направиха, каквото им бе заповядано. — Онова, за което моли Савидлин, е необичайно. Решението за подобно нещо трябва да бъде взето единодушно. Вие присъединявате ли се към него?
Савидлин се приближи към воините и взе лъка от ръцете на един от тях. С лекота постави в него стрела, без да сваля очи от старейшините. Опъна тетивата, поставяйки стрелата на нужното място с долната си ръка, след това се изправи пред петимата.