Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Във въздуха се усети силно напрежение; гръмотевица без гръм. Водата в локвите наоколо затанцува и от тях се разхвърчаха кални капки.
Очите на Тофалар се ококориха. Лицето му се отпусна. Устата му зяпна.
— Господарке! — прошепна той почтително.
Спокойното изражение на лицето й се изкриви от ярост. С всичка сила тя запрати Тофалар назад, към обръча сенки, притиснали Ричард и Сидин. С разперени напред ръце той падна сред сенките и от допира до тях изкрещя, след което се стовари в калта. По някакъв начин докосването на Тофалар до сенките бе отворило в обръча им малка просека. Без да се замисли, Калан се хвърли през нея и се оказа вътре миг преди тя да се затвори обратно.
Хвърли се върху Сидин.
— Побързай! — изкрещя Ричард.
Сидин не я погледна; погледът му бе прикован върху сенките, гледаше ги със зяпнала уста, без да може да помръдне. Тя се опита да измъкне камъка от мъничкото му здраво стиснато юмруче, но пръстите му стискаха със силата на страха. Тя изтръгна кесийката от другата му ръка. Хвана с лявата си ръка кесийката и китката му и започна да отмества малките му пръстчета от камъка с дясната, като през цялото време го умоляваше да го пусне. Той не я чуваше. От рамото й се стичаше кръв, обливаща треперещата й китка, смесваше се с дъжда, пръстите й се пързаляха.
Една сянка протегна ръка към лицето й. Калан се отдръпна назад. Покрай лицето й изсвистя мечът и разсече сянката. Към общия вой се присъедини още един глас. Сидин не сваляше очи от сенките, всичките му мускули се бяха вкочанили. Ричард стоеше точно над нея и размахваше меча на всички страни. Нямаше накъде повече да отстъпват. Бяха притиснати един в друг, само те тримата. Хлъзгавите пръсти на Сидин не искаха да пуснат камъка.
Тя стисна зъби така, че през ранената й ръка премина пареща болка и най-после успя да изтръгне камъка от ръката на Сидин. Той се изплъзна от кървавата й кална ръка и като семка от пъпеш цопна в калта близо до коляното й. Почти едновременно с падането му ръката й вече беше върху него и го сграбчваше заедно с шепа кал. Пусна го в кесийката и затегна връвта. Задъхана се огледа.
Сенките престанаха да се движат. Тя чуваше тежкото дишане на Ричард, който продължаваше да се бори с тях. Отначало бавно, сенките започнаха да се отдръпват назад, сякаш объркани, загубени, търсещи. После се стопиха във въздуха, потъвайки обратно в отвъдния свят, откъдето бяха дошли. Изчезнаха за секунди. Като се изключи тялото на Тофалар, тримата бяха сами в празното кално пространство.
Калан, с лице, обливано от дъжда, взе Сидин на ръце и го притисна силно към себе си, а той започна да плаче. Изтощен, Ричард затвори очи и падна на колене, подпрян на пети. Отпусна глава на гърдите си, като едва си поемаше въздух.
— Калан — проплака Сидин, — те викаха името ми.
— Знам — прошепна тя в ухото му и го целуна. — Вече всичко е наред. Ти беше много смел. Смел като всеки ловец.
Той я притисна към себе си, а тя продължаваше да го успокоява. Почувства се слаба, цялата трепереше. Почти загубиха живота си, за да спасят неговия. Нещо, което тя казваше, че един Търсач не бива да прави, и въпреки това го направиха, без да се замислят. Та можеха ли да не опитат? Прегръдката на Сидин я убеждаваше, че си е струвало. Ричард все още държеше меча с две ръце; острието му потъна в калта. Тя се протегна и постави ръка на рамото му.
Щом ръката й го докосна, главата му рязко се изправи и мечът се насочи към нея, спирайки точно пред лицето й. Калан подскочи от изненада. Големите очи на Ричард бяха пълни с ярост.
— Ричард — объркана каза тя, — аз съм. Всичко свърши. Не исках да те плаша.
Той отпусна мускулите си и се остави да падне на една страна в калта.
— Съжалявам — успя да прошепне, като все още се опитваше да си поеме дъх. — Когато ръката ти ме докосна… сигурно съм си помислил, че ме е докоснала сянка.
Изведнъж пространството около тях се изпълни с крака. Тя погледна нагоре. Над нея стоеше Пилето заедно със Савидлин и Веселан. Веселан ридаеше с глас. Калан се изправи и й подаде сина й. Веселан го остави на мъжа си и протегна ръце към Калан, засипвайки я с целувки.
— Благодаря ти, Майко Изповедник, благодаря ти, че спаси момчето ми — викаше тя през сълзи. — Благодаря ти, Калан, благодаря ти.
— Знам, знам — отвърна й с прегръдка Калан. — Вече всичко е наред.
С мокро от сълзи лице Веселан се обърна и взе Сидин обратно в прегръдките си.
Калан видя мъртвото тяло на Тофалар, проснато в калта. Изтощена се отпусна на земята и притисна коленете към гърдите си.
Сведе лице и загубила контрол над себе си, заплака. Не защото уби Тофалар, а защото се поколеба. Това едва не отне живота й, живота на Ричард и Сидин, на всички останали. Без малко да позволи на Рал да я победи само защото не искаше Ричард да види какво ще направи, защото се поколеба. Това беше най-глупавото нещо, което бе правила през живота си, след това, че още не беше казала на Ричард коя е. Задъхана от плач, тя не можеше да спре сълзите на безсилие, които се стичаха по лицето й.