Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Още една стрела изсвистя покрай нея и обърса с перата си косата й.
— Не стреляйте! — гневно изкрещя на Пилето. — Престанете! Ще ни убиете!
Объркан, Пилето видя в какво положение се намира тя и неохотно даде заповед на ловците да спрат да стрелят. Тогава обаче извадиха ножовете си и настъпиха към сенките. Нямаха и представа срещу какво се изправят. Щяха да бъдат изтребени до последния човек.
— Не! — изкрещя Калан, размахвайки юмруци. — Докоснете ли ги, сте мъртви! Отдръпнете се!
Пилето вдигна ръка да спре хората си. Тя знаеше колко безпомощен се чувства той, докато я гледа как се лута между сенките, бавно приближавайки се до Ричард и Сидин.
До нея достигна друг глас. Беше Тофалар, крещеше.
— Спрете ги! Те унищожават духовете на предците ни! Прободете ги със стрелите си! Убийте чужденците!
Колебливо, като се споглеждаха, ловците заредиха наново лъковете. Нямаше как да не се подчинят на един старейшина.
— Убийте ги! — продължаваше да крещи той с почервеняло лице и размахваше юмрук. — Чухте какво ви казах! Убийте ги!
Вдигнаха лъковете. Калан се наведе, готова да отскочи встрани веднага щом отпуснат тетивата. Пилето застана пред хората си и протегна ръка напред, отменяйки заповедта. Двамата с Тофалар си размениха думи, които Калан не можеше да чуе. Нямаше време за губене и използва възможността да си проправи път нататък, като се гмурна под протегнатите ръце на носещите се напред сенки.
С крайчеца на окото си тя зърна Тофалар, който тичаше към нея с нож в ръка. Не му обърна внимание; рано или късно щеше да попадне на сянка и да бъде убит. Той от време на време спираше и молеше нещо сенките. От писъците наоколо тя не можеше да чуе думите му. Когато погледна към него отново, той беше преминал по-голямата част от разстоянието. Не беше за вярване, че не е докоснал нито една сянка. Докато Тофалар се носеше към нея стремително, безразсъдно, с изкривено от ярост лице, сенките сякаш му правеха път. Въпреки това тя не си и помисли, че той ще успее; скоро все щеше да докосне някоя от тях и да падне мъртъв.
Калан прекоси и останалата част от празното пространство, но стигна до непроницаема сива стена от сенки, образувала се около Ричард и момчето. Нямаше откъде да мине. Залута се наляво-надясно с надежда да намери пролука, през която да се шмугне. Беше толкова близо и в същото време толкова далече от тях, а примката се затягаше все повече и около нея. На няколко пъти едва успя да отскочи назад, преди на мястото й да се появи сянка. Ричард хвърляше бързи погледи, за да види къде е. На няколко пъти се опита да проправи път към нея, но се наложи да се обърне на другата страна, за да държи сенките на разстояние от Сидин.
Внезапно тя видя как един нож проблясва във въздуха. Тофалар я беше достигнал. Заслепен от омраза, той крещеше думи, които тя не можеше да разбере. Но схвана значението на ножа, намерението на Тофалар. Искаше да я убие. Отбягна удара. Това беше шансът й.
И тогава направи грешка.
Опита се да стигне до Тофалар, но зърна Ричард, който я гледаше. Мисълта, че той ще я види да използва силата си, я разколеба. Забави се и позволи на Тофалар да спечели секундата, от която се нуждаеше. Ричард изкрещя името й, за да я предупреди, после се обърна на другата страна, за да отблъсне сенките, нападащи го в гръб.
Ножът на Тофалар се издигна във въздуха и се стовари върху дясната й ръка, чупейки костта й.
Изненадата и болката взривиха яростта й. Ярост от собствената й глупост. Втория път не проигра шанса си. Протегна лявата си ръка и сграбчи Тофалар за врата. Усети как хватката й спря въздуха му за миг. Трябваше просто да го докосне; това, че го сграбчи за врата, беше просто рефлекс, породен от яростта й, а не проява на силата й.
Макар около нея да се чуваха ужасените писъци на хората и вледеняващият вой на сенките, които Ричард с размах унищожаваше, съзнанието й внезапно се успокои, притихна. В главата й не се чуваше нито звук. Само тишина. Тишината на онова, което щеше да направи.
В спокойната светлина на една секунда, която за нея беше цяла вечност, тя видя изражението на страх в очите на Тофалар, осъзнал съдбата си. Видя съпротивата срещу този край, усети как мускулите му се напрегнаха, за да й се противопоставят, ръцете му бавно, безнадеждно се отправиха към ръцете, стиснали гърлото му.
Но нямаше никакъв шанс за спасение, нямаше дори искрица надежда. Тя контролираше себе си. Времето й принадлежеше. Той й принадлежеше. Не изпита съжаление. Нито угризение. Само мъртвешко спокойствие. Както беше правила безброй пъти преди това, Майката Изповедник освободи задръжките си. Най-после получила свобода, силата й се стовари върху тялото на Тофалар.