Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Калан разбра защо хората толкова много се страхуват от Търсача. Това не беше игра; той наистина го мислеше. Беше потънал в себе си, в магията. Ако точно в този момент някой се опиташе да го спре, би убил и него. Ако, разбира се, този някой успееше преди това да мине покрай Калан.
Острието на меча се изправи пред лицето на Ричард. Главата му се килна назад. Затвори очи. Затрепери от гняв. Петимата коленичили пред Търсача не помръдваха.
Калан си спомни човека, когото Ричард уби, спомни си как мечът се вряза в главата му. Как всичко плувна в кръв. Ричард го уби, защото той представляваше непосредствена заплаха. Убиваш или падаш убит, без значение, че заплахата беше отправена към нея, а не към него.
Този път имаше косвена заплаха, друг тип убийство. Много по-различно. Това беше екзекуция. И Ричард играеше ролята и на съдия, и на изпълнител.
Мечът отново се отпусна. Ричард погледна застрашително старейшините, след което стисна юмрук и бавно прокара острието на меча през вътрешната страна на ръката си. Обърна острието и потопи и другия му край в кръвта, докато тя започне да капе от върха.
Калан хвърли бърз поглед наоколо. Калните стояха онемели, вцепенени от смъртната драма, разиграваща се пред очите им, гледаха въпреки желанието си да не гледат, в невъзможност да отклонят поглед. Никой не продума. Никой не помръдна. Никой дори не мигна.
Когато Ричард вдигна отново меча и той докосна челото му, абсолютно всички погледи проследиха движението му.
— Острие, покажи ми истината — прошепна той.
Лявата му ръка блестеше от кръв. Калан забеляза, че той трепери от желание. Острието проблясваше между червените петна.
— Погледни ме — каза той на Калдус. Старейшината не помръдна. — Гледай ме, когато правя това! — изкрещя той. — Гледай ме в очите! — Калдус все още не помръдваше.
— Ричард — каза Калан. Преливащите му от гняв очи се спряха върху нейните. Очи, които я наблюдаваха от друг свят. В тях танцуваше магията. Тя запази гласа си равен, не издаде чувствата си. — Той не те разбира!
— Тогава ти му го кажи!
— Калдус — той вдигна поглед към безизразното й лице. — Търсачът иска да го гледаш в очите, докато прави това.
Той не отвърна, а просто погледна Ричард и остана прикован в разгневените му очи.
Ричард рязко си пое дъх, докато мечът светкавично се вдигаше във въздуха. Тя видя как върхът на острието застива за миг на място. Някои от хората извърнаха лица встрани; други закриха очите на децата си. Калан задържа дъха си и се извърна леко, готова да посрещне последиците от удара му.
Търсачът замахна с меча и нададе вик. Острието изсвистя във въздуха. Тълпата ахна.
Мечът застина неподвижен във въздуха само на милиметри от лицето на Калдус, точно както стана и преди, когато Зед го накара да отсече онова дърво.
Ричард сякаш не помръдна цяла вечност, стоеше изправен със стоманено твърди мускули; когато най-накрая ги отпусна и дръпна меча встрани от Калдус, угасна и изгарящият му поглед.
С неподвижни очи той попита Калан:
— Как се казва на техния език „Връщам ви живота и честта“?
Калан тихо отговори на въпроса му.
— Калдус, Сурин, Арбрин, Брегиндерин, Хаянлет — произнесе той достатъчно високо, за да го чуят всички, — връщам ви живота и честта.
За миг всички утихнаха; след което избухнаха в неудържимо веселие. Ричард пъхна меча обратно в ножницата и помогна на старейшините да се изправят на крака. Те му се усмихваха с бледни лица, доволни от избора му и облекчени. Обърнаха се към Пилето.
— Всички ние се обърнахме към теб с единодушна молба, най-уважавани старейшино. Какъв е твоят отговор?
Пилето стоеше изправен със скръстени ръце. Отмести поглед от старейшините към Ричард и Калан. В очите му все още се четеше напрежението от емоционалното изпитание, на което стана свидетел преди миг. Отпускайки ръце покрай тялото си, той се приближи към Ричард. Търсачът изглеждаше на ръба на силите си, изтощен. Пилето прегърна и двамата поред, като че искаше да ги поздрави за проявената смелост, след това поред обгърна с ръка раменете на всеки един от старейшините, като с това им показа, че вече всичко е наред. Обърна се, тръгна и им направи знак да го последват. Калан и Ричард вървяха до него, Савидлин и останалите зад тях, като кралски ескорт.
— Ричард — каза тя тихо, — очакваше ли мечът да спре?
Без да спира и да я поглежда, той въздъхна дълбоко.
— Не.
Тя също не очакваше. Опита се да си представи какво му причиняваше това. Въпреки че екзекуцията не се състоя, той беше готов за нея, очакваше я. Макар при тези обстоятелства да не се налагаше да живее със стореното, все пак оставаше намерението, което щеше да го съпътства.