Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Може би просто трябваше да скрие част от истината от него. Ричард нямаше и да разбере. В крайна сметка нали не разбира езика им. Тя просто щеше да си замълчи. В името на общото благо.
Но други неща, отчаяно си помисли тя, ще бъдат твърде очевидни. Усети как ушите й почервеняват, как стомахът й се стяга на топка.
Ричард почувства, че Пилето й каза нещо, което не е нужно да разбира, затова и не помоли за превод. Пилето приключи с въведението си и стигна до същността на словото си.
— Когато тези двамата се появиха в селото ни, те бяха чужденци. С действията си доказаха, че са загрижени за народа ни, доказаха цената си. Нека от днес нататък всеки знае, че Ричард Избухливия и Изповедник Калан принадлежат към народа на Калните.
Калан преведе, изпускайки титлата си, тълпата се оживи. Усмихнат, Ричард вдигна ръка над главите на хората, при което те се оживиха още повече. Савидлин приятелски го потупа по гърба. Пилето постави ръка на раменете на всеки от двамата, като нейното стисна съчувствено, опитвайки се да смекчи жилото на насила изтръгнатото обещание.
Тя въздъхна дълбоко и примирено. Скоро всичко щеше да свърши, щяха да си тръгнат, да продължат пътя си към целта — спирането на Рал. Това бе единственото, което имаше значение. Освен това тя, само тя сред всички хора нямаше право да се вълнува.
— Има още нещо — продължи Пилето. — Те двамата не са Кални по рождение. По рождение Калан е Изповедник, въпрос на кръв, не на избор. Ричард Избухливия е роден в Западната земя, отвъд границата, водил е начин на живот абсолютно неразбираем за нас. И двамата приеха да станат Кални и от днес нататък да зачитат законите и обичаите ни, но ние трябва да знаем, че за тях нашият начин на живот е непривичен. Трябва да проявим търпение, да разберем, че те за първи път се опитват да бъдат Кални. Ние сме живели винаги по този начин, а на тях днес им е първият ден. Те са като новородени. Отнесете се с тях с разбиране, каквото проявяваме към децата си, и те ще положат всички усилия.
Тълпата зашумя, хората закимаха с глави, започнаха да си говорят колко мъдър човек е Пилето. Калан въздъхна; ако нещо не се получеше, Пилето бе оставил и за тях, и за себе си възможност за извинение. Наистина е мъдър. Той още веднъж стисна рамото й и тя му отвърна със същото.
Ричард не искаше да пропуска нито миг. Обърна се към старейшините.
— Горд съм, че ме удостоихте с честта да стана един от вас. Където и да пътешествам, ще нося със себе си тази чест, ще направя всичко, за да се гордеете с мен. Точно сега пред народа ни стои опасност. За да помогна, ми е нужна помощ. Искам да свикате Съвещанието на пророците. Искам то да се проведе.
Калан преведе думите му и всеки от старейшините кимна в знак на съгласие.
— Решено — каза Пилето. — Подготовката ще отнеме три дни.
— Уважаеми старейшино — каза Ричард, като се опитваше да се пребори с чувствата си, — опасността е голяма. Уважавам обичаите ви, но ако има някакъв начин, не може ли да стане по-бързо? Животът на нашия народ зависи от това.
Пилето въздъхна дълбоко, дългата му сребриста коса отразяваше слабата светлина.
— При тези извънредни обстоятелства тази нощ ще вдигнем банкет, а на следващата нощ ще свикаме Съвещанието. Това е най-бързият начин, по който можем да го направим. Трябва да се извършат приготовления за старейшините, за да могат да направят мост през бездната, от другата страна на която обитават духовете.
Ричард също си пое дълбоко дъх.
— Нека тогава бъде утре през нощта.
Пилето още веднъж наду свирката и гълъбите се вдигнаха във въздуха. Калан почувства как надеждите й, толкова невъзможни и глупави, отлитат с тях.
Подготовката започна незабавно и Савидлин отведе Ричард в дома си, за да се погрижи за охлузванията му и да го приведе в ред. Пилето заведе Калан при лечител, който да се заеме с раната й.
Превръзката беше съвсем подгизнала от кръв, раната я болеше. Той я поведе през тесни улички, като бащински я придържаше с ръка около раменете. Тя му беше благодарна, че не заговори за банкета.
Остави я при прегърбена жена на име Нисел, на която заповяда да се грижи за Калан като за собствена дъщеря. Нисел се усмихваше рядко, предимно когато не работеше, не казваше почти нищо друго освен инструкции, свързани с лечението. Застани тук, вдигни си ръката, свали я, дишай, не дишай, изпий това, легни там, кажи ми Кандра. Калан не знаеше какво е това Кандра. Нисел сви рамене и наместо това я накара да балансира подредени един върху друг плоски камъни върху стомаха си, докато преглеждаше раната й. Щом я заболеше, камъните падаха. Нисел я смъмри и й каза да се опита да задържи камъните. Даде й да дъвче някакви горчиви листа, докато собственоръчно я съблече и окъпа.