Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Калан се запита дали той постъпи правилно, като ги пощади. Знаеше какво би сторила на негово място; нямаше да прояви снизходителност. Рискът щеше да е прекалено голям. Та нали бе видяла повече от него. Може би прекалено много и това я правеше готова да убива повече от необходимото. Човек не може да убива всеки път, когато се сблъска с опасност; опасността е навсякъде. Все някъде трябваше да спре.
— Как е ръката ти? — прекъсна мислите й той.
— Пулсира като луда — призна тя. — Пилето каза, че трябва да се намести.
Ричард се взря в далечината с решителен поглед.
— Имам нужда от водача си — каза той тихо, с лишен от емоции глас. — Изплаши ме.
Това си беше почти укор. Лицето й пламна и тя се радваше, че той не я гледа, за да го забележи. Ричард нямаше представа какво трябваше да направи тя, но беше разбрал, че се е поколебала. Грешката й можеше да се окаже фатална, беше изложила всички на риск, защото Калан не искаше той да види онова, на което беше способна. Ричард никога не я беше насилвал да говори за това, дори да бе имал възможност да го направи. Сега постъпи по същия начин, отнасяше се с уважение към чувствата й. Калан си помисли, че сърцето й ще се пръсне.
Малката група от хора се изкачи на платформата под навеса. Старейшините стояха отзад, Пилето между Калан и Ричард, всички с лица към тълпата.
Пилето я погледна напрегнато.
— Готова ли си да направиш това?
— Какво искаш да кажеш? — попита тя и в гласа й прозвучаха подозрителни нотки.
— Имам предвид, че ако вие двамата станете Кални, ще трябва да се съобразявате с онова, което се изисква от нашия народ: да спазвате нашите закони. Обичаите ни.
— Самата аз добре знам с какво сме се захванали. Готова съм да умра в битката. — Тонът й остана съзнателно твърд. — Вече съм избягвала смъртта повече пъти, отколкото се полага на един човек. Онова, което искаме, е да спасим живота на хората ви. Заклели сме се в живота си да го сторим. Какво повече от живота ни бихте могли да искате от нас?
Пилето знаеше, че тя заобикаля същинския въпрос, но не смяташе да й позволи да го направи.
— Това е нещо, което ми е трудно да извърша. Правя го само защото знам, че си истински боец, че искаш да предпазиш хората ми от настъпващата буря. Но трябва да ми помогнеш. Трябва да се съгласиш да живееш по нашему. Не за да ми доставиш удоволствие, а в знак на уважение към народа ми. Те очакват това от теб.
Устата й беше толкова пресъхнала, че едва преглъщаше.
— Аз не ям месо — излъга тя. — Знаеш това, тъй като и друг път съм идвала в селото ви.
— Макар и да си воин, ти също си и жена, така че това мога да ти простя. Имам силата да го направя. Това, че си Изповедник, те различава от останалите. — По очите му можеше да се прочете, че това е най-големият компромис, който може да си позволи. — Но не и Търсача. За него е задължително.
— Но…
— Ти каза, че няма да избереш него за свой другар. Щом той ще свиква Съвещанието, трябва наистина да е един от нас.
Калан се почувства в капан. Предадеше ли го сега, Ричард щеше да бъде бесен, и то с право. Щяха да загубят битката с Рал. Роден в Западната земя, той не познаваше обичаите на различните народи в Средната земя. Можеше да не се съгласи да го направи. Очите на Пилето чакаха.
— Той ще направи каквото повелява вашият закон — каза тя, опитвайки се да скрие истинските си мисли.
— Не искаш ли да се консултираш с Търсача, да разбереш какво мисли той за тези неща?
Тя отмести поглед и се загледа над главите на утихналата в очакване тълпа.
— Не.
Той взе брадичката й в ръце и обърна главата й към себе си.
— Тогава ще е твое задължение да следиш да спазва онова, което се изисква от него. Закълни се.
Тя чувстваше надигащия се в душата й гняв. Ричард се наведе към Пилето.
— Калан, какво става? Нещо не е наред ли?
Очите й се отместиха от Ричард и отново погледнаха Пилето, тя кимна.
— Няма нищо. Всичко е наред.
Пилето пусна брадичката й и се обърна към хората, наду безшумната свирка, която носеше около врата си. Започна да им говори за историята на народа им, за обичаите, защо избягват влиянието на чужденци, че имат правото да се нарекат горд народ. Докато говореше, около него започнаха да се събират гълъби, които кацаха сред хората. Калан слушаше, без да чува, застанала безмълвна на платформата, чувстваше се като попаднало в капан животно. Когато си помисли, че могат да спечелят Калните и самите те да бъдат наречени Кални, тя не размисли върху това, че ще трябва да се съгласят на тези неща. Очакваше инициацията им да е просто формалност, след която Ричард да може да поиска свикване на Съвещанието. Не бе и помисляла, че нещата могат да вземат такъв обрат.