Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Банята й помогна повече от листата. Не си спомняше да й е било толкова хубаво по време на баня. Опита се да накара потискащите мисли да се оттекат заедно с калта. Положи големи усилия. Докато съхнеше, Нисел изпра дрехите й и ги окачи край огъня, където бълбукаше малък съд с кафява смес, от който се носеше аромат на смола. Нисел я изтри, уви я в топли кожи и я сложи да седне на изградена до стената пейка край огнището. Стори й се, че колкото повече дъвчеше листата, толкова по-вкусни ставаха те, но главата й започна да се замайва.
— Нисел, за какво са тези листа?
Нисел престана да гледа ризата на Калан, която й се струваше особено любопитна.
— Те ще те накарат да се отпуснеш, така че няма да усещаш какво правя. Продължавай да дъвчеш. Не се притеснявай, дете. Ще те отпуснат толкова, че изобщо няма да усетиш, когато те шия.
Калан моментално изплю листата. Старата жена хвърли поглед към тях на земята, после повдигна вежда към Калан.
— Нисел, аз съм Изповедник. Ако се отпусна по този начин, може да не успея да овладея силата си. Когато ме докоснеш, може да я насоча срещу теб, без да го искам.
Нисел смръщи чело от любопитство.
— Но нали спиш, дете. Тогава се отпускаш.
— Това е различно. Сънят ми е даден по рождение, още преди силата да нарасне в мен. Но ако се отпусна прекалено много или нещо непознато отнесе разума ми, като например твоите листа, мога да те докосна, без да имам намерение да го правя.
Нисел кимна на една страна. Веждите й се повдигнаха. Тя се наклони напред.
— Тогава как…
Калан я погледна с празен поглед, който казваше нищо и всичко.
На лицето на Нисел се изписа изражение на внезапно прозрение. Тя се изправи.
— А, сега разбирам.
Съчувствено погали Калан по косата, после отиде до другия ъгъл на стаята и тътрейки крака, се върна с парче кожа в ръце.
— Сложи това между зъбите си — тя потупа Калан по здравото рамо. — Ако някой някога отново те рани, ела при Нисел. Ще запомня и ще знам какво не трябва да правя. Понякога за един лечител е много по-важно да знае какво не бива да прави. Може би и при Изповедниците е така. Хм? — Калан се усмихна и кимна. — А сега, дете, остави заради мен отпечатъци от зъбите си върху тази кожа.
Когато свърши, Нисел избърса потта от челото на Калан с мокра влажна кърпа. Калан беше замаяна и се чувстваше толкова зле, че не успя дори да се изправи. Докато мажеше раната с кафявата смес и я превързваше с чиста превръзка, Нисел настоя Калан да остане легнала.
— Трябва да поспиш. Ще те събудя преди банкета.
Калан постави длан на ръката на старицата и се насили да се усмихне.
— Благодаря ти, Нисел.
Събуди се от усещането, че някой реши косата й. Докато спеше, тя бе изсъхнала. Нисел й се усмихна.
— Ще ти е трудно да решиш прекрасната си коса докато ръката ти заздравее. Малцина имат като твоята коса. Помислих си, че би искала да я срешеш за банкета. Той ще започне скоро. Отвън те чака един симпатичен младеж.
Калан се изправи.
— Откога е тук?
— Почти през цялото време. Опитах се да го изгоня с метлата — намръщи се Нисел. — Но той не си тръгна. Много е упорит. Нали?
— Да — кисело се усмихна Калан.
Нисел й помогна да облече чистите си дрехи. Ръката не я болеше колкото преди. Ричард нетърпеливо се бе облегнал на външната стена и когато Калан се появи, се изправи. Беше изкъпан и чист, свеж, без никакви следи от кал по себе си, носеше семпли панталони от еленова кожа и туника и, разбира се, меча си. Нисел беше права: наистина изглеждаше добре.
— Как си? Как е ръката ти? Наред ли е всичко?
— Добре съм — усмихна се тя. — Нисел ме възстанови.
Ричард целуна старицата по главата.
— Благодаря ти, Нисел. Прощавам ти за метлата.
Когато Калан преведе думите му, Нисел се усмихна, наведе се напред и го погледна така, че той почувства неудобство.
— Да му дам ли еликсир за сила? — обърна се старицата към Калан.
— Не — настръхна тя. — Сигурна съм, че ще се справи чудесно и сам.
Двадесет и седма глава
Докато Ричард и Калан си проправяха път между сгушените мрачни постройки, откъм центъра на селото се чуваха смехове и удари на барабан. Черните небеса не пропускаха през себе си дъжда и влажният топъл въздух се изпълваше с аромата на влажните треви, заобикалящи селото. Подиумите на наколните постройки се осветяваха от факли, а запалените в празното пространство в центъра огньове пукаха и хвърляха наоколо танцуващи сенки. Калан знаеше колко трудно Калните си набавят дърва за огъня — за готвене и за изпичане на съдовете си, — така че обикновено огньовете им бяха малки. Това в случая беше екстравагантност, каквато малцина от тях бяха виждали някога.