Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Ако наистина ти потрябва. Това каза тя. Като вода. Той е ценен единствено при подходящи условия, за давещия се ще е от малка полза и ще му създаде проблеми. Ето как се опита да ни предупреди. Голям проблем — той се обърна с лице към стаята и отново вдигна раницата си, като още веднъж се огледа наоколо. — Беше тук миналата нощ. Видях го. Къде ли може да е изчезнал?
Двамата вдигнаха поглед, очите им се срещнаха.
— Сидин — казаха в един глас.
Двадесет и шеста глава
Двамата захвърлиха раниците си, излетяха през вратата и се втурнаха през глава към центъра на селото, където бяха видели Савидлин. Крещяха името на Сидин и тичаха през калта, а хората отскачаха встрани от пътя им. Докато стигнат до мястото, тълпата беше изпаднала в паника, понеже хората нямаха представа какво става и се тълпяха към навесите за прикритие. Старейшините се върнаха по местата си. Пилето се повдигна на пръсти, за да види какво става. Ловците зад него заредиха стрелите на лъковете си.
Тя зърна Савидлин, който стоеше уплашен и объркан от това, че викаха името на сина му.
— Савидлин! — изкрещя Калан. — Намери Сидин! Не бива да му позволяваш да отвори кесийката, която е взел!
Савидлин пребледня, завъртя се с търсещ поглед, след това се затича приведен, опитвайки се да намери сина си, главата му се шмугваше между бягащите хора. Калан никъде не виждаше Веселан. Двамата с Ричард се разделиха, за да могат да претърсват по-голямо пространство. Настъпваше масово объркване; налагаше се да разблъсква хората, за да си проправи път. Сърцето й заседна в гърлото. Ако Сидин отвореше кесийката…
Тогава го видя.
Щом хората разчистиха центъра на селото, тя го видя. Седнал в калта, той не обръщаше никакво внимание на паниката около себе си и полюшваше в ръка кожената кесийка, опитвайки се да извади от нея камъка.
— Сидин! Не! — закрещя отново Калан и се втурна към него.
Той не чуваше виковете й. Може би нямаше да успее да извади камъка. Нали е просто едно беззащитно малко момченце. Моля се, каза си тя мислено, съдбата да е благосклонна към него.
Камъкът се изсули от торбичката и цопна в калта. Сидин се усмихна и го вдигна. Калан почувства как тялото й изстива.
Навсякъде започнаха да се материализират сенки. Преобръщаха се като облачета мъгла във влажния въздух, сякаш търсеха нещо. После се понесоха към Сидин.
Ричард се спусна към него, като в същото време изкрещя на Калан.
— Вземи камъка! Върни го обратно в кесийката!
Докато тичаше с всичка сила към Сидин, мечът му изсвистя във въздуха и започна да се врязва в сенките. Щом ги достигнеше, те надаваха вой и агонизиращи се строполяваха на земята, разсечени на две. Сидин чу ужасяващите писъци, вдигна глава и замръзна на място с ококорени очи.
Калан му крещеше да прибере камъка обратно в кесийката, но той не можеше да помръдне. Други гласове го викаха. Тя тичаше по-бързо отвсякога, като се промушваше между гъстите групи от сенки, носещи се към момчето.
Нещо тъмно и мъничко изсвистя край нея и дъхът й секна. После още едно, отзад. Стрели. Въздухът внезапно почерня от стрели — Пилето беше наредил на ловците си да унищожат сенките. Всеки от тях си беше набелязал някаква цел, но стрелите минаваха през сенките като през дим. Във въздуха бясно летяха отровни върхове. Калан знаеше, че ако един от тях лизне дори лекичко нея или Ричард, те са мъртви. Сега трябваше освен сенките да отбягва и стрелите. Хвърляйки се в калта в последната секунда, тя чу как покрай ухото й изсвистява още една. Друга се плъзна покрай крака й и падна в калта.
Ричард беше стигнал до момчето, но не можеше да хване камъка. Всичко, което успяваше да направи, бе да избива бясно настъпващите сенки. Нямаше как да спре, за да се опита да вземе камъка.
Калан бе все още далеч, не можеше да претича през сенките като Ричард. Знаеше, че ако, без да иска, докосне някоя, е мъртва. Толкова много се материализираха около нея, че въздухът се бе превърнал в лабиринт. Ричард се биеше около момчето в кръг, който непрекъснато се стесняваше. Държеше меча с две ръце и го размахваше бясно на всички страни. Не забавяше темпото нито за миг — стореше ли го, сенките щяха да се нахвърлят върху него. Нямаха край.
Калан не можеше да направи и крачка напред. Сенките, извиращи навсякъде около нея, и хвърчащите стрели я принуждаваха да спира непрекъснато, а всеки път, когато стъпваше някъде, където няма сенки, се налагаше да отскача назад заради стрелите. Знаеше, че Ричард няма да издържи още дълго. Биеше се с настървение, а кръгът около него се затваряше все повече и повече и го принуждаваше да стои по-близо до Сидин. Единствено тя можеше да ги спаси, а беше толкова далеч.