Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Хей, хубавецо, твоите почитатели те чакат! Тръгвай!

Вратата се отвори. Съсипаното лице на хубавият някога Хеън се втренчи в нея и отмина с неопределено отвращение.

— Защо не вземеш едно… — Погледът му се спря върху Муун. Изражението на лицето му се измени. — О-о, богове! — Погледът му излъчваше непреодолима ярост. — Какво правиш тук? Ти, кучко, ти проклета вещице, ти, която забиваш нож в гръб! Знаех си, че ще дойдеш някой ден… не ти стига, че съсипа живота ми, ами искаш да видиш това с очите си.

— Хеън! — Тор препречи пътя му, когато той тръгна към момичето. — Какво, по дяволите, ти става, да не си изгубил ума си? Тя е съвсем непозната.

— Ти мислиш, че няма да позная Еъриенрод, когато я видя? Аз познавам своята Снежна кралица, аз съм спал с нея години наред! Не е ли вярно, бяла курво?

— Аз не съм кралицата — каза Муун тихо.

— Не е, Хеън! — Тор го пресече, преди той да започне отново. — Млъкни и отвори кръвясалите си очи, шушумиго. Тя е едно Лятно момиче, което търси братовчед си. Никога по-рано не си я виждал. А аз се кълна, че никога не си виждал и кралицата, камо ли пък да си спал с нея. Тя има по-добър вкус.

— Какво знаеш ти за това? — каза Хеън. — Ти не знаеш нищо за нея и за мен! — Той се изправи до касата на вратата, изглади гънките на крещящата си риза, като се опитваше да запази известно достойнство. — Аз бях Старбък… докато тя не ме замени с онзи слабак, Даунтрейдър.

— Даунтрейдър! — Тор зина от изненада. — Не мога да повярвам! — Този мърляв изнудвач, който изсмукваше от нея информация вече пет години, да бъде Старбък на Снежната кралица? Възможно ли беше? Беше ли възможно Хеън да не лъже за себе си и дали Даунтрейдър не я използуваше — просто за да използува него? Тя потри лице и размести една пайета34, размазвайки луничките, нарисувани на бузата й.

— Спаркс Даунтрейдър е мой братовчед — каза Муун, без да обръща внимание на свирепото изражение на Хеън. — Зная, че е станал Старбък. Искам да го намеря, преди да е станало много късно.

— Твой братовчед? — Хеън се намръщи. — Аха… около теб има нещо. Ти беше изчезнала… — Той се почеса по главата, сякаш да измъкне нещо от паметта си. Дрогите, които използуваше срещу скуката и болката, бяха размекнали мозъка му. — И ти приличаш на нея. — В очите му искряха алчни демони. — Съвсем като нея.

— Не обръщай внимание на този просмукан от наркотик лъжец — каза нетърпеливо Гъндалийну. — Той е ненормален. Никой кареумовец, който няма благороден произход, не може да стане Старбък.

Хеън изглежда едва сега го забеляза, впери очи в него и грозна усмивка заля цялото му лице.

— Спомням си деня, когато те учех как да коленичиш в двореца пред кралицата, за да се издигнеш в службата, полицай. — Другият трепна, когато го позна. — Тогава ти беше прекалено горд, нали, Гъндалийну-_мекру?_ Погледни се сега! — Той посочи с ръка опърпаните дрехи на полицая. — Сигурно си лазил по корем, меркито. Ти не си достоен да разговаряш с мен!