Магьосникът

За момент Корал си припомни как като дете с изумление гледаше цветните хартиени фенери, попиваше глъчката и гърмежа на фойерверките, примесени с танцовата музика откъм Зеленото сърце, а баща й я държеше за ръка… а за другата ръка я стискаше по-големият й брат Харт. В това видение Харт гордо носеше първите си дълги панталони.

Заля я носталгията — отначало сладка, после горчива. Детето се превърна в бледа жена, която държеше бар и публичен дом (да не говорим за обширните земи на Ската); жена, чийто единствен сексуален партньор напоследък е канцлерът на брат й; жена, чиято главна цел тези дни е да докопа колкото се може по-скоро кучката, която ухапа. Как се бе стигнало дотук, всъщност? Тази жена, през чиито очи гледаше, бе последното, което детето бе очаквало от бъдещето си.

— Къде сгреших? — запита се тя и се разсмя. — О, скъпи човеко Исус, къде прегреши бедното ти чедо? Кажи алилуя. — Тези думи толкова приличаха на приказките на скитащата проповедничка, която посети града миналата година — казваше се Питстън. Силвия Питстън — че Корал отново се засмя, този път почти естествено. Продължи към „Почивката“ в по-добро настроение.

Шийми беше отвън и оправяше останките от цветята. Махна й за поздрав и извика нещо. Тя махна в отговор и също извика. Беше добро момче, този Шийми, и макар че лесно можеше да му намери заместник, като че ли беше доволна, че Дипейп не го е убил.

Барът беше почти празен, но ярко осветен — всички газови лампи светеха. Беше и чисто. Шийми сигурно е изпразнил плювалниците, но Корал предположи, че останалото е свършила дебеланата зад бара. Гримът не можеше да скрие жълтеникавия тен на лицето й, празнината в очите й, нито бръчките по шията й (Корал настръхваше при вида на подобната на гущер кожа).

Пети Ръчката чистеше бара под втренчения стъклен поглед на Двуглавия и стига да я оставят, щеше да продължи да чисти, докато Стаили се появи и я изгони. Пети не казваше нищо пред Корал — не беше толкоз глупава, но достатъчно ясно показваше желанията си. Дните й на проститутка бяха към края си. Отчаяно желаеше да работи в бара. Корал знаеше, че вече има прецедент — барманката от Горските дървета при Речния брод; имаше и друга в Гленкоув, нагоре по брега на Таварес, само че тя умря от шарка. Но Пети отказваше да забележи, че Станли Руиз е по-млад с петнадесет години и в отлично здраве. Ще налива питиета под Двуглавия дълго след като Пети се сбръчка (вместо да ръчка) в бедняшки гроб.

— Добър вечер, сай Торин — рече Пети. И преди Корал дори да успее да си отвори устата, проститутката извади на бара чаша и я напълни с уиски. Корал се ужаси. Значи всички знаят?

— Не искам — изръмжа тя. — За какво ми е притрябвало, в името на Илд? Слънцето още не е залязло! Върни го в бутилката, мътните те взели, а след това се махай оттук. На кого си седнала да сервираш в пет следобед, и без друго? На призраците ли?