Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Но както по-рано се караха кой доктор да прегледа баща им, сега синовете на краля се караха дали да заведат при него магьосник. Основен противник на идеята беше принц-регентът. Преди много години, когато великият мистър Пит беше жив, кралят получи тежък пристъп на лудост и на негово място започна да управлява принцът, но кралят се възстанови и принцът трябваше да се прости с властта и привилегиите си. От всички неприятни ситуации на света, мислеше си принц-регентът, най-неприятната е да станеш от леглото с несигурността на човек, който не знае дали управлява Великобритания или не. Така че може би му беше простено, че иска кралят да си остане луд или поне да намери покой, какъвто само смъртта може да донесе.
Мистър Норел нямаше желание да обижда принц-регента и отказа да предостави помощта си, като добави, че много се съмнява болестта на краля да е податлива на лечение с магия. Тогава вторият син на краля, херцогът на Йорк, който беше военен, попита херцог Уелингтън дали според него мистър Стрейндж би се съгласил да посети краля.
— О, сигурен съм в това! — отвърна херцог Уелингтън. — Мистър Стрейндж се радва на всяка възможност за правене на магии. Нищо не му доставя по-голямо удоволствие. Задачите, които му поставях в Испания, му създаваха всевъзможни затруднения и макар че той много се оплакваше, ги изпълняваше с голяма готовност. Аз имам високо мнение за способностите на мистър Стрейндж. Както Ваше кралско височество знае, Испания е едно от най-нецивилизованите места на света и от единия до другия й край почти няма други пътища освен кози пътеки. Но благодарение на мистър Стрейндж моите хора разполагаха с хубави английски пътища, които ги отвеждаха навсякъде, където им се налагаше, а ако на пътя ни се изпречеше планина, гора или град, мистър Стрейндж просто ги преместваше другаде.
Херцогът на Йорк отбеляза, че кралят на Испания Фердинанд е изпратил писмо до принц-регента, в което се оплаква, че много части от кралството му са станали напълно неузнаваеми поради намесата на английския магьосник и той настоява мистър Стрейндж да се върне, за да възстанови страната в предишния й вид.
— О! — възкликна незаинтересовано херцог Уелингтън. — Значи продължават да се оплакват от това?
В резултат на този разговор във вторник сутринта Арабела Стрейндж слезе по стълбите и завари салона на дома си окупиран от синовете на краля. Те бяха петима: техни кралски височества херцозите на Йорк, на Кларънс, на Съсекс, на Кент и на Кеймбридж. Кралските синове бяха на възраст между четиридесет и петдесет години. Макар че някога бяха красиви, те много обичаха да ядат и да пият, поради което сега изглеждаха доста закръглени.
Мистър Стрейндж беше подпрял лакът на полицата над камината и прелистваше една от книгите на мистър Норел с любезно изражение на лицето, докато техни кралски височества говореха едновременно и взаимно се прекъсваха в стремежа си да опишат по-точно плачевното положение на краля.
— Ако видите как Негово величество се залива с мляко, когато се храни — с насълзени очи сподели херцогът на Кларънс на Арабела, — как се измъчва от въображаеми страхове и как води дълги разговори с мистър Пит, който отдавна е мъртъв… ех, драга моя, това не може да не ви разстрои.
Херцогът взе ръката на Арабела и започна да я гали, вероятно останал с впечатлението, че тя е салонната прислужница.
— Всички поданици на Негово величество много съжаляват за болестта му — каза Арабела. — Никой от нас не може да остане безразличен към страданието му.
— О, драга моя! — възкликна херцогът със задоволство. — Толкова съм трогнат, че го казвате! — при тези думи той залепи влажна кралска целувка на ръката й и я погледна с голяма нежност.
— Ако мистър Норел не смята, че болестта му може да се излекува с магия, честно казано, и аз не мисля, че изгледите са добри — каза Стрейндж. — Но на драго сърце ще посетя Негово величество.
— В такъв случай остава само проблемът с Уилис — отбеляза херцогът на Йорк.
— Уилис? — попита Стрейндж.
— О, да! — възкликна херцогът на Кеймбридж. — Уилис са по-безочливи, отколкото можете да си представите.
— Трябва да внимаваме да не разгневим братята Уилис — предупреди херцогът на Кларънс, — иначе те непременно ще си отмъстят на Негово величество.
— Уилис ще имат много възражения срещу това мистър Стрейндж да посети краля — въздъхна херцогът на Кент.
Уилис бяха двама братя, които държаха лудница в Линкълншир. Те от години се грижеха за краля при всеки негов пристъп на лудост. А когато Негово величество идваше на себе си, той говореше на всички колко мрази братята Уилис и колко е недоволен от жестокото им отношение към него. Кралят дори бе накарал кралицата, херцозите и принцесите да му обещаят, че когато отново полудее, няма да го оставят в ръцете на Уилис. Но това не даде резултат. При първия признак на полудяване отново повикаха братята Уилис и те дойдоха незабавно, заключиха краля, облякоха го в усмирителна риза и му дадоха силни очистителни.