Талисманите на Шанара

Не един. Ами толкова по-добре.

— Чакай ме тук, Стреса — нареди тя, като нямаше вече търпение да започне. Долината стигаше до една клисура, която водеше право до тях.

Стреса се обърна и изчезна обратно сред мрака.

— Ще ида да подремна, уморена съм от цялото това кръстосване наоколо. В мочурищата вони много неприятно, както знаеш. Пфффтт. Бъди внимателна, докато се върнеш, Кралице на Елфите.

Тя я пусна да върви без нищо да каже, после свърна сред дърветата на изток и тръгна в посоката, от която изгряваше зората. Тук гората беше рядка, клисурата приличаше на широко старо корито на река, спускащо се от височината, където свлачищата и вятърът бяха отмили всякаква растителност. Почти веднага намери Фавн, малкото създание скочи на рамото й и продължи заедно с нея, докато тя вървеше сред дърветата. Този план може да се осъществи — каза си тя и за да се увери в това, отново си го повтори наум. Механизмът бе съвсем прост. Всичко зависеше от това, как ще се осъществи, а то беше изцяло в нейните ръце.

Тя се спусна по северния склон, където сенките оставаха най-гъсти при нахлуващата светлина. Надничаше към равнината отсреща, която бе прибулена с лека мъгла. Предишния ден, докато се подготвяха, бяха проучили подробно околността. Телохранителят познаваше терена добре, а Летящите ездачи си бяха намерили места, където да се скрият, близо до Тресавището. Игри в игрите, мислеше си тя. Колела в колелата. Мисълта й отново се върна към Мороуиндъл, където се бе научила да играе на котка и мишка с Шадуинските създания и да прилага на практика всички умения на Скитниците, на които Гарт я беше научил. Помисли си колко далновидни се бяха оказали майка й и баща й поверявайки я на ръцете на Гарт. Като си представи какъв живот щеше да води, ако не беше станало така. И сега й се струваше странно колко жертви бяха направени за нея, но вече приемаше това по-естествено. Животът изискваше толкова отговорност, колкото бе нужно, и не винаги в равна степен от всички. Важното беше да не се страхуваш, когато разбереш, че е така.

Фавн тихо записука близо до ухото й и тя се протегна да потупа топлата му мъхеста глава. Трябва да се грижим един за друг, каза си тя, трябва да си помагаме и да се обичаме, за да има животът някакъв смисъл. Но за съжаление първо трябва да намерим начин да оцелеем в битката с тези твари, които могат да ни унищожат.

Тя намери Трис и Телохранителите, скрити в самото начало на долината в малка борова горичка, обрасла с гъст храсталак. Равнините отвъд бяха притихнали и обвити в лека мъглица, светлината се пречупваше в мъглата на земята, така че тя изглеждаше като сняг. Въздухът беше влажен, с остър бакърен привкус.