Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
— Намират се на не повече от миля оттук — тихо каза Трис и се обърна към нея с неспокоен поглед. — Там, където на времето е бил Гарт. Изпратили сме разузнавачи, които да следят за приближаването им, за да не ни изненадат. Готова ли си, Милейди?
Тя кимна и пъхна Фавн в торбата, която носеше специално за него. И Фавн не искаше да я пусне сама.
— Изпратете някого при Тайгър Тай и да вървим.
Пратиха вестител и Телохранителите, въоръжени с лъкове и стрели, се измъкнаха от укритието си и навлязоха в равнината, пробивайки си път през гъстите треви и шубраци. Равнината беше мокра от роса, но земята бе твърда като камък. Движеха се бавно, предпазливо и веднага клякаха, щом водачът им дадеше знак за това, като зорко следяха дали не се приближават чудовищата.
Успяха да ги чуят преди да ги видят, тежките им бронирани крила разтърсиха земята, въпреки че се оказаха по-тихи, отколкото Рен бе предполагала. Първите разузнавачи се върнаха, за да докладват, че Смоците са пред тях на изток, на не повече от двеста метра, общо осем на брой, в колона по двама. С тях имаше Преследвачи — в черни роби и със знака на вълчата глава, тъй че не можеше да има грешка. Рен бе изненадана. Не беше видяла Преследвачите, но тяхното присъствие нищо не променяше, тъй че тя заповяда на Трис да се разгърнат. Телохранителите тихо се промъкнаха през мъглата и разгърнаха редици като призраци.
Оттук нататък им оставаше само да чакат. Минутите минаваха мъчително бавно. Чуваха шума, който издаваха Смоците, и внезапното притихване на земята наоколо при тяхното приближаване. Трис се ядосваше на мъглата. Обърна се към нея и тя му се усмихна. Трис погледна настрани. Дори и сега, след всичко, което бяха преживели заедно, той спазваше известна дистанция. Тя беше кралица, в края на краищата, трябваше винаги да се държи на разстояние.
Небето просветляваше и мъглата започна да се стопява.
Появиха се двойка Смоци, очертавайки се като привидения — чудовищно огромни, така че черните силуети, които вървяха до тях, изглеждаха като джуджета. Последните са около двайсетина — бързо отчете Рен.
Тя пъхна ръка в туниката си и извади Елфовите камъни. Те почиваха спокойно на дланта й и просветваха като отломки синкав огън. Само аз мога да ги използвам, помисли си тя. Скри ги в длан и зачака.
Когато се появи втората двойка Смоци, тя се изправи, издигна Елфовите камъни, призова магията и изпрати сини огньове насреща им. Огньовете разцепиха полумрака и мъглата и се забиха в най-близките Шадуински чудовища. Смоците шокирани се дръпнаха назад, а един от тях падна и от него се издигна дим и огън. Останалите се спуснаха насреща й и в този миг Телохранителите атакуваха. Дъжд от стрели се заби в Смоците и Шадуините, и Елфите нададоха викове. Сред Смоците и техните господари настъпи мигновено объркване, но после те отвърнаха на атаката, като се втурнаха бясно напред, претърсвайки ливадите, за да открият нападателите.
Но Телохранителите вече се отдръпваха към дърветата, като изпращаха стрели и проклятия и бягаха да спасяват живота си. Смоците бяха огромни, но много бързи, и вече бяха съвсем наблизо. Рен ги забави с още една струя синкав огън от Камъните, като в същото време отстъпваше заедно с Трис от едната й страна. Смокът, който бе паднал, отново се изправи и осемте настъпиха в строй. Тя точно на това се бе и надявала, точно това бе очаквала, но сега, когато го виждаше, й изглеждаше ужасяващо. Както се бяха втурнали в мъглата, тя отново видя Уистерона от Мороуиндъл, умножен осемкратно, и трябваше да се пребори със страха, предизвикан от този спомен. До нея долиташе дращене на нокти и тракане на челюсти и щипци. Видя дърветата на запад, които се показаха пред погледа й, прибра Елфовите камъни и се втурна към тях.
Навлязоха в долината преди Смоците, без изобщо да се обърнат, за да видят дали ги преследват, защото шумът от преследването не можеше да се сбърка. По средата на долината Рен се обърна, извади още един път Елфовите камъни и изгради стена от син пламък пред прохода, който водеше към долината. До нея долиташе яростният вой на Смоците, звук, подобен на стържене на ръждясал метал, пронизителен и нечовешки. Смоците преминаха през огнената стена дим и пушек, които се издигаха от плътта и броните им. Тя отново изпрати огнена струя насреща им със сила, която я вдигна на пръсти. Така бе приповдигната от магията, че имаше чувството, че ще полети. Изпълнена от нейната сила, тя нададе предизвикателен вик.
— Достатъчно — подвикна Трис и я издърпа назад — А сега бягай!