Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Не знаеше как ще живее занапред. Всичко свърши. Без Алтея за него няма живот. Нейното присъствие му вдъхваше сила, помагаше му да се чувства пълноценен и завършен. Без нея животът му няма смисъл.
Фридрих не знаеше със сигурност как е починала. Това, което намери в къщата, само го обърка. Алтея не бе докосната с пръст, но цялата къща бе преобърната надолу с главата. Бяха откраднати най-странни неща. Всичките им спестявания, храна, провизии и безполезни стари дрехи. В същото време бяха оставени недокоснати други ценни вещи — позлатени фигурки, златен лист и инструменти. Колкото и да се опитваше да си обясни нещата, Фридрих не намираше смисъл и последователност в действията на човека, вилнял из къщата им.
Това, което разбра, беше, че Алтея се е отровила. Освен нейната имаше още една чаша. Значи се е опитала да отрови и някой друг. Може би някой, дошъл за предсказание, някой непоканен.
Фридрих си даде сметка, че Алтея е очаквала това посещение, но не го е споделила със съпруга си. Беше го насърчила да отиде в Двореца, за да продаде готовите си фигурки. Стори му се по-настоятелна от обикновено. Дори си помисли, че след като жена му не е поканила никой за предсказание, най-вероятно иска да остане известно време сама. Това не беше особено необичайно. Или може би е искала да го изпрати на пътешествие, за да се върне с нови гледки и впечатления, които да сподели с нея. На изпроводяк бе задържала главата му в шепите си и го бе целунала страстно, сякаш за да запомни задълго присъствието му.
Сега той знаеше защо. Тази дълга целувка е била нейното сбогуване. Искала е той да е далеч, да е на сигурно място.
Фридрих посегна към джоба си и извади бележката, която Алтея му бе оставила. Понякога му пишеше бележки — неща, за които си е мислела в негово отсъствие, които е искала да сподели с него. Провери в позлатената чаша, която лично бе изработил за нея. Алтея я държеше на земята под стола си, зад възглавницата, на която седеше. С изненада откри вътре писмо за него.
Внимателно разгърна листа и зачете отново, въпреки че го бе чел толкова пъти, че вече знаеше всяка дума наизуст.
Фридрих, моя любов,
Знам, че в момента няма да си в състояние да ме разбереш, но искам да знаеш, че не съм изоставила дълга си към светостта на живота. Напротив, именно така аз го изпълних. Осъзнавам, че няма да ти е лесно, но трябва да ми вярваш, когато ти казвам, че наистина бях длъжна да постъпя така.
Сега почивам в мир. Живях дълго, далеч по-дълго, отколкото имат щастието да живеят повечето хора. Но най-прекрасната част от живота ми бе тази, прекарана с теб. Обичам те от първия миг, в който влезе в живота ми и пробуди сърцето ми за любов. Не позволявай на скръбта да разбие сърцето ти; ще бъдем заедно в другия свят и завинаги.
Но на този свят ти, както и аз, си един от четиримата защитници — четирите камъка в ъглите на моята Милост. Запомни това. Когато ме попита, ти отговорих, че двете с Латея сме два от камъните в последното ми предсказание. Ще ми се да ти бях казала, че ти също си един от тях, но не се осмелих. Сляпа съм за повечето от нещата, които се случват в момента, но за онова, което знам, съм длъжна да сторя каквото мога. В противен случай шансът за другите да живеят и да се обичат ще изчезне безвъзвратно.
Помни, че винаги ще останеш в сърцето ми дори когато премина през воала и се събера с добрите духове.
Светът на живите се нуждае от теб, Фридрих. Тепърва ти предстои да изиграеш своята роля. Умолявам те, когато бъдеш призован, да изпълниш своята задача.
Твоя във вечността:
Алтея.
Фридрих изтри сълзите си и прочете писмото още веднъж. Докато го четеше, чуваше гласа и в главата си, сякаш тя седеше до него и сама му го четеше. Не искаше да прекъсва това усещане, но най-накрая сгъна листа и го пъхна в джоба си.
Вдигна глава. Пред него стоеше висок мъж.
— Познавах Алтея — мощният му глас бе тържествен и искрен. — Ужасно съжалявам за загубата ви. Дойдох да изкажа съболезнованията си.
Фридрих бавно се изправи на крака, загледан в тъмносините очи на мъжа.
— Откъде знаете? Как разбрахте за случилото се? — В гласа му отекна гняв. — Каква роля играете във всичко това?
— Ролята на тъжен свидетел на онова, което не мога да променя. — Мъжът, доста по-възрастен, но удивително жизнен и енергичен, отпусна ръка на рамото на Фридрих в знак на съчувствие. — Познавам Алтея отдавна, от времето, когато дойде да учи в Двореца на пророците.
— Не отговорихте на въпроса ми. Откъде знаете?
— Аз съм Натан. Пророкът.