Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
— Натан. Пророкът. Натан Рал? Магьосник Рал?
Онзи кимна и ръката му се плъзна от рамото на Фридрих и потъна в тъмнокафявото наметало. Фридрих склони почтително глава, но тялото му не понечи да стори нещо повече, да падне на коляно, въпреки присъствието на могъщ магьосник от рода Рал.
Мъжът беше с кафяви вълнени панталони и високи ботуши, а не с магьосническа роба. Не отговаряше на представата на Фридрих за магьосник и изобщо не изглеждаше като човек, за когото Алтея му бе казала, че е на близо хиляда години. Беше гладко избръснат, с широка и здрава челюст. Правата му бяла коса докосваше широките му рамене. Възрастта не го бе прегърбила, напротив, стоеше изправен като воин в бой, нищо, че нямаше меч. От цялата му фигура се излъчваше власт.
Но очите му, пронизителни и дълбоки под орловото чело, бяха каквито Фридрих винаги си ги бе представял. Очи на Рал.
Скулпторът изпита прилив на ревност. Мъжът пред него е познавал Алтея много преди той да срещне бъдещата си съпруга, познавал я е, когато Алтея е била млада и неописуемо красива, чародейка в разцвета на силите и възможностите си, жена, обградена с вниманието на много велики мъже. Жена, която знае какво иска и която се бори за идеалите си с несравнима страст. Фридрих не бе толкова наивен да смята, че е първият мъж в живота и.
— Разговаряли сме за кратко няколко пъти — рече Натан, сякаш в отговор на незададения въпрос. Фридрих се запита дали човек като Натан, освен всичко друго, може да чете мисли. — Имаше изключителна пророческа дарба — поне за чародейка. В сравнение с пророческата дарба на един магьосник обаче тя бе като момиченце, което се опитва да играе игрите на големите. — Магьосникът смекчи думите си с нежна усмивка. — С това не искам да омаловажавам сърцето или интелекта и, само отбелязвам фактите.
Фридрих извърна глава и се взря в гроба.
— Знаехте ли какво става? — Не получи отговор и вдигна очи към взрения в него магьосник. — И ако сте знаел, не можехте ли да я спрете?
Натан се замисли над въпроса му.
— Да сте забелязал някога Алтея да може да промени онова, което и показват камъните?
— Мисля, че не — призна Фридрих.
Случвало се бе да държи в прегръдките си ридаещата Алтея, сломена от мъка пред невъзможността да промени онова, което вижда. На честите му въпроси, дали не би могла да направи нещо, винаги бе отговаряла, че тези неща не са толкова прости, колкото изглеждат на хора, родени без дарбата. Макар Фридрих да не разбираше в дълбочина всички аспекти на дарбата и, знаеше, че понякога товарът на пророческите и способности я смазваше.
— Имате ли представа защо го е направила? — попита Фридрих с надеждата да получи някакво обяснение, което да направи болката му по-поносима. — Или кой е човекът, принудил я да предприеме тази стъпка?
— Тя е направила своя избор как да умре — отвърна простичко Натан. — Трябва да разберете, че е упражнила правото си на свободен избор и е имала сериозни причини за него.
Трябва да разберете, че е постъпила така не само заради се бе си, но и заради вас, както и заради другите.
— Заради другите ли? Какво имате предвид?
— Вие двамата знаете прекрасно какво може да донесе любовта в човешкия живот. Тя е избрала да направи, каквото може, за да имат другите шанса да разберат какво е да живееш и да обичаш.
— Не ви разбирам.
Натан заби поглед в далечината и бавно поклати глава.
— Имам само откъслечна представа какво се случва в момента, Фридрих. Чувствам се сляп. Никога досега не съм изпитвал подобно усещане.
— Да не искате да кажете, че има нещо общо с Дженсън?
Натан свъси чело, пронизителният му поглед се спря върху Фридрих.
— Дженсън ли?
— Една от дупките в света. Алтея ми каза, че Дженсън е дъщеря на Мрачния Рал.
Магьосникът разтвори наметалото си и вдигна ръка на хълбока си.
— Значи така се казва, Дженсън. — Усмихна се. — Никога не бях чувал този израз — „дупки в света“ . Но ми се струва доста подходящ за ограничената дарба на една чародейка. — Поклати глава. — Въпреки таланта си Алтея никога нямаше да започне да разбира хората като Дженсън. Неспособността на родените с дарбата да различават тяхното съществуване, а от там и възприемането им като дупки в света е най-незначителното от всичко. Наименованието „дупка“ дори не е достатъчно точно. По-скоро бих използвал „празнина“ .
— Не знам доколко сте прав, че ни е била наясно. Алтея отдавна се занимава с тези като Дженсън. Може би знае повече, отколкото предполагате. Тя обясни както на Дженсън, така и на мен, че макар и да не знае повече, е наясно с най-важното — че родените с дарбата са слепи за хората като Дженсън.