Сделката на капитан Ворпатрил

Любезното разкарване и губивреме продължи цял ден в същия тон. Само благодарение на доза неочакван късмет, една сгрешена преценка от страна на Арките и няколко безобидни лъжи от негова страна Иван успя да се засече още веднъж със собствената си жена в собствения си апартамент — вечерта, на лягане. Тедж се обличаше — не за леглото, за там обикновено се събличаше, — не и за вечер в града обаче. Дрехите й — най-обикновени, грозновати дори — подхождаха повече за разходка в гората.

— О — възкликна тя изненадано, когато Иван влезе.

— Здрасти, красавице. — Той я целуна за поздрав, тя уж му отвърна, но дори целувката й беше някак встрани от целта. — Какво става?

— Имам да свърша още едно-две неща за нашите. Не ме чакай, ще закъснея.

— По това време? Би трябвало да си в леглото. С мен. — Завря нос във врата й, но тя се измъкна от прегръдката му. Иван с мъка устоя на импулса да стегне ръцете си в хватка около нея. Би било адски глупаво.

— Времето ни заедно на Бараяр може скоро да приключи — каза Тедж. — Гъли се опитва да удължи визата, но среща трудности.

„Добре“. Не, чакай, не е добре.

— Това не засяга теб, нали знаеш. Лейди Ворпатрил.

— Ъъ… — Концентрацията в очите й залитна към паниката. Всъщност изобщо не беше толкова забавно.

— Тедж — въздъхна той. — Трябва да поговорим.

— Другата седмица. Другата седмица ще мога. Сега трябва да тръгвам, наистина.

— Не другата седмица. Ще говорим сега. — Хвана ръката й… тя трепна силно в неговата, но не се дръпна. Седнаха един до друг на ръба на леглото.

Тедж му отправи бегла усмивка със стиснати устни; е, явно нямаше да започне тя — топката беше в неговото поле.

— Тедж. Знам много повече за плановете ви, отколкото си мислиш.

— Така ли? — реагира лаконично тя. Неангажиращо.

— Всъщност със сигурност знам нещо, което ти не знаеш.

— Как можеш да знаеш, че знаеш нещо, което аз не знам, щом не знаеш какво знам аз? Това е парадокс. Логически парадокс. Иначе нямаше да ме питаш.

Което неприятно му напомни, че неотдавна Саймън го беше подлъгал да започне пръв с кажи-речи същия аргумент. Макар и облечен в други изразни средства.

— Тедж. Знам, че семейството ти търси сетагандански бункер от времето на Окупацията. Самия бункер или по-скоро нещо в него. Бункерът се намира под парка срещу централата на ИмпСи. Танцът ви миналата седмица имаше за цел да направи дълбочинна сонарна карта на терена.

Тя застина за миг, после измисли следното:

— Е, и?… Саймън беше там.

— Саймън знае какво правите.

— Той… той има уговорка с баща ми, да. Не е толкова трудно да се сетиш.

— Сетих се. Но Саймън знае нещо, което вие — Арките — не знаете.

Зачака дано Тедж каже нещо. Каквото и да е. Нослето й се сбърчи измъчено. Тедж явно се опитваше да сдържи напиращите думи и още по-неудържимото си любопитство… но изгуби борбата.