Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
— Ами, бяхме заети. А после дойдохте вие и станах още по-заета.
— Твоят Иван Ксав знае ли, че сделката е официална? Той или твоят така наречен свекър?
— Аз… — „Не знам“ — осъзна Тедж. Не знаеше дали и самата тя е наясно.
— Защото ако не знаят, не виждам причина ти да им отваряш очите. Виж, това би било елегантно. Да им продадем нещо, което вече е тяхно… о, да.
Тедж се опита да се овладее.
— Това има ли нещо общо с частния разговор между теб и Саймън?
Баща й се размърда на седалката.
— Може би.
Сърцето й изстина. Иван Ксав изглеждаше твърдо убеден, че неговият хм-пастрок е еднакво неподатлив и на подкупи, и на заплахи. А на любов?
Любовта имаше различни форми. Беше очевидно, че Саймън, този странен и резервиран човек, се стреми към по-близки отношения с доведения си син, ако не за друго, то поне за да угоди на своята висша ворска дама. Нещо повече — Саймън наистина харесваше Иван Ксав по своя си малко странен, несръчен начин, но Иван Ксав, изглежда, не виждаше това. Говореше се, че бившият капитан Илян нямал равен в шпионажа и агентурата… но може би му липсваха основни умения в общуването. Явно не бе имал друго семейство преди това, прекарал бе сам целия си живот… или беше по-точно да се каже „цялата си кариера“? И въпреки това Саймън със сигурност не би рискувал да компрометира странното си бараярско чувство за чест само за да гарантира брака на доведения си син. От друга страна, Саймън беше загадка и само бог знаеше какво се върти в главата му.
Сякаш не стигаше, че собственият й баща иска да я използва като залог в сделките си. Макар че баща й си беше такъв, барон Кордона от плът и кръв. Саймън обаче нямаше право да…
— Сключил ли си вече някаква сделка със Саймън за мен? — настоя тя.
— Хм, не бих го нарекъл сделка. По-скоро бас.
— Това е дори по-зле.
— О, басът не включва теб. Засега. Макар да беше ясно, че ти и Иван Ксав сте фактор в изчисленията на Илян.
— И какво включва басът?
— Първия етап от тукашната ни програма — картографирането на терена. Саймън се хвана на бас, че няма начин да се справим с това. Тоест без ИмпСи да ни засече, понеже сме им точно под носа. Аз заложих, че ще успеем. — След кратко замисляне добави: — Освен ако не броим самия Саймън като ИмпСи. Иначе спечелихме.
— Какво сме спечелили? — попита тя с подозрение.
— Втория рунд. Който Звездичка уж подготвя в момента. Така поне си мисли Саймън. За щастие микоразлагащият агент все още се намира извън полезрението на неговата иначе забележителна фантазия.
— О. Значи всеки рунд, който печелиш, ти дава право да се пробваш в следващия?
— Да. Но на нас ни трябват само два. А Саймън си мисли, че са три или четири.
„Невестулки“ беше думата, която използваше Иван Ксав. Но коя стара невестулка беше най-… най-невестулската?
Дали пък Саймън не искаше лейди Алис само за себе си? Дали проточилият се ергенлък на Иван Ксав не беше последната пречка Саймън да се ожени за любимата жена, така както е бил пречка за лейди Алис да отхвърли най-после бремето на ежегодния заупокоен ритуал при бронзовата плоча? Може би Саймън се пазареше не за Тедж, а за Иван Ксав, надяваше се Арките да го отведат със себе си на Джаксън Хол като трофей или… какво? И дали император Грегор би одобрил това… или би го насърчил дори? Императорът вече имаше собствени синове… дали това не правеше Иван Ксав излишен, един наследник в повече, от когото няма нужда? Ненужен излишък, който е най-добре да забутаме някъде далече за облекчение на всички?
Тедж не знаеше дали да се тревожи, или да се ядоса, ама много да се ядоса. И на Арки, и на бараярци.
Баща й, станал свидетел на парада от емоции, прекосил лицето й, каза малко нажалено:
— Ще направя всичко за теб, миличка, но първо трябва да ми подскажеш какво искаш.
— Ако получа просветление по въпроса — въздъхна тя, — ще го споделя с теб.
Коремът на баща й се разтресе в пристъп на приглушен измъчен смях, който така и не стигна до устата му. Ако беше анимационен герой, над главата му щеше да се появи балонче с надпис: „Жени!“. „Мъже!“ — прииска й се да извика в отговор.
И ако това би помогнало на Арките да продадат нещо, което вече бяха отстъпили по силата на обстоятелствата, не беше ли тя, Тедж, длъжна да им съдейства?… И ако им съдействаше по този въпрос, би ли могла да се откачи от въдицата им за известно време? А и това не би се отразило на нея и Иван Ксав по никакъв осезаем начин… или би? „По дяволите, съвсем се оплетох. За пореден път“. А и как да действа зад гърба на Иван Ксав, когато единствен той не я влудяваше? Всички останали поставяха лични рекорди в това начинание.