Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
След обяд, преди да отидат в канцеларията, към Швейк и Водичка се приближи нещастният учител, който беше съчинил стихотворението за въшките, и след като ги отведе настрана, тайнствено им каза: „Като преминете на руска страна, не забравяйте веднага да им кажете: «Здравствуйте, руские братья, мы братья чехи, мы нет австрийци.»“
В желанието си да манифестира по демонстративен начин своята ненавист към маджарите, както и факта, че затворът не е сломил, нито пък е поколебал убежденията му, на излизане от бараката Водичка настъпи крака на унгареца, който не искаше да служи войник, и му изрева: „Обуй се, дървеняк!“
— Трябваше да ми каже нещо — с неудоволствие заяви след това сапьорът Водичка на Швейк, — трябваше да се обади и щеше да видиш как щях да разчекна маджарския му плювалник от едното ухо чак до другото. А той, идиотът му с идиот, мълчи и позволява да го тъпчат по обувките. Дявол да го вземе, Швейк, знаеш ли колко ме е яд, че не ме осъдиха? Така излиза, като че ли ни се присмиват, сякаш работата с маджарите не си струва и да се приказва за нея. А не се ли бихме като лъвове? Ти си виновен, задето не ни осъдиха и задето ни дадоха такава атестация, като че ли не умеем даже и да се бием свястно. Какво си мислят те за нас? Та това беше съвсем сериозен конфликт.
— Ех, мойто момче — добродушно каза Швейк, — не разбирам как може да не те радва, че дивизионният съд официално ни призна за напълно порядъчни хора, срещу които не може да има никакви възражения. Вярно, че на разпита аз го усуквах по килифарски, но така и трябва, просто длъжен си да лъжеш, както казва адвокатът Бас на клиентите си. Когато съдията ме попита защо сме нахълтали в жилището на господин Какони, аз просто му казах: „Аз мислех, че най-добре ще се опознаем с господин Какони, като му направим посещение.“ Господин съдията след това вече не ме попита нищо друго, това му беше достатъчно.
— Запомни хубаво — продължи Швейк разсъжденията си, — във военните съдилища никога не бива да си признаваш. Когато лежах в гарнизонния затвор, един войник от съседната килия си призна. Щом останалите научиха за това, метнаха му одеялото и го накараха да оттегли показанията си.
— Ако бях извършил нещо непочтено, нямаше да признавам — каза сапьорът Водичка, — но това копеле, съдията, ме пита направо: „Бихте ли се?“ Как да не му отговоря: „Да, бих се“. — „Малтретирахте ли някого?“ — „Разбира се, господин съдия.“ — „Наранихте ли при това някого?“ — „Естествено, господин съдия“. Нека знае с кого говори. Не е ли позор това, дето ни освободиха? Все едно, не искат да ми повярват, че съм си скъсал колана о тия маджарски копелета, че съм ги направил на юфка, цицини и синявици. Ти нали видя, че по едно време ми се бяха нахвърлили три маджарски копелета, е след малко всички се търкаляха на земята и аз ги тъпчех отгоре? И след всичко това онова сополиво съдийско копеле прекратява следствието. Това е все едно да ми каже: „Я си налягай парцалите, не се ли виждаш каква си мърша, защо ли се пениш само!“ Като свърши войната и се облека цивилен, ще взема да го намеря аз някъде тоя зяпльо и ще му покажа дали не умея да се бия. След това ще дойда тук в Кирай Хида и ще им ударя такъв върт, че всички хора ще се изпокрият по мазите, щом разберат, че съм дошъл да ги видя тия уличници от Кирай Хида, тия лумпени, тия негодници.
В канцеларията всичко се свърши много бързо. Някакъв фел с още мазна от обеда уста подаде с крайно сериозен вид документите на Швейк и Водичка и не пропусна случая да произнесе реч, в която апелира към войнишкия им дух. А тъй като беше васерполяк375, той изпъстри речта си с различни хубави изрази от своето наречие като „мареквиум“376, „глупи ролмопьсе“377, „крайцова седмина“378, „свиня порипана“379 и „дум вам банье на мьесньуцкове ваши гзихти“380.
Прощавайки се с Водичка (всеки поотделно щеше да бъде отведен в частта си), Швейк каза:
— Като се свърши войната, ела да се видим. Ще ме намериш всеки ден след шест часа в „При чашата“ на Боище.
— Разбира се, че ще дойда — отговори Водичка, — там стават ли гюрултии?
375
Жител на Силезия — полуполяк, полунемец. — Б.пр.
376
Морковоядец. — Б.пр.
377
Глупава скумрия. — Б.пр.
378
Седмица спатия. — Б.пр.
379
Омърляна свиня. — Б.пр.
380
Ще ви извъртя два плесника по месечинообразните ви лица. — Б.пр.