Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
А зад нивите почваше еловият лес, изправен като стена, която връщаше гласовете. И долните клони на крайните дървета се спускаха до земята и се сплитаха с тревите — като зелена стена, където и най-малката цепнатина е запълнена с мъх.
И през долината течеше реката и се виждаше, че е бистра на светлото, а под сенките на дърветата водата й потъмняваше. И на голия мокър бряг насреща имаше полепнали жълти листа, сякаш бяха светли следи от златни елени. А по-добре се виждаше в тъмната вода, където блясъкът не слепеше очите. И там се виждаше как плуват едри стройни риби. Дори рибите идваха на плиткото, като да погледнат хората, а когато върху им паднеше сянка на човек, с едно извъртане на опашката се стрелваха в дълбокото, като вдигаха лек облак от дъното — сякаш бягаха, а не плуваха.
Нозете на княз Слав крачеха по единствения път, който вървеше край къщите и край реката, а мисълта му вървеше под елите, по сиво-кафявия губер от изпадали елови иглици. И челото му се къпеше в света на светлината и пред очите му прелитаха пеперуди, а мисълта му летеше безшумно като бухал през здрачния свят на гората. И княз Слав беше щастлив.
А старейшината Яроволк живееше в старото градище, откъдето беше тръгнало да се разселва цялото поселище. Там две реки събираха бавните си води, та бяха издълбали малък полуостров. И стръмните брегове бяха продължени с греди, почернели от години, от мъх и от плесен. А върху гредите се издигаше дървена кула, над която летяха гълъби.
И старейшината Яроволк влезе през дървената порта на градището заедно с двамата князе. И първи го посрещнаха децата. Те тичаха насреща му — двадесетина деца, че и повече — от седем години надолу, и се заловиха за ръцете му или обгърнаха с ръце нозете му. И едно дете каза:
— Дядо, попитай ме — какво искаш?
Яроволк рече:
— Какво искаш, Добрица?
Детето рече:
— Искам медена пита.
А второ дете каза:
— Дядо, попитай ме какво съм уловил?
И Яроволк попита:
— Какво си уловил, Хвилибуде?
А детето отговори:
— Уловил съм пеперуда.
И я показа на дядо си. А Яроволк, който никак не приличаше на дядо, приклекна, та сложи торбата си на колене. И извади от торбата две медени пити, увити в много листа от лобода. И като разгъна питите, взе да ги чупи и да раздава парчетата на децата.
Князът гледаше градището. И до десетината хижи се издигаше домът за жените, където тъчаха, предяха и шиеха, и както му е редно — половината дом беше затворен с арати и прозорци, а половината беше открит трем, с покрив, подпрян от дялани и рязани стълбове. И на трема седяха събрани дузина жени — и половината имаха открити коси, които светеха във влажната сянка на трема, защото славяните покриват косата на жената, след като се омъжи. И князът ги хареса всичките — и младите с нежните кръгли лица, и трудните жени с издути кореми и големи очи, и стопанките с омекнали вече уста и с бръчки на челото. А ръцете му жадуваха да докоснат женска ръка.
До трема на жените се вдигаше домът на мъртвите, изграден като домовете на живите, само вдигнат върху четири дебели стебла, та под пода му вееше вятър. И покривът му беше от борови греди, а не със слама. И нямаше врати и прозорци. Вътре в полумрака лежаха делвите с праха на мъртвите бащи, майки и деца, които бяха вървели по облепената с плочи пътека, а сега гледаха от своя вечен дом как живите вървят по същата пътека. А в пролуките между плочите на пътеката имаше жълти ивици от прашеца на липите, та всяка плоча светеше, обградена от жълти ръбове.
И князът отиде пред дома на мъртвите, свали кожената си шапка и като сведе глава, помоли се за душите на всички, които си бяха отишли, за да отворят място на тези, които идеха след тях. И както беше със затворени очи, стори му се, че гората и градището бавно се стопяват в зелена вода. И водата го вдигна, но не го понесе, само отдели нозете му от земята, както и домът на мъртвите беше привдигнат над земята. И човешката глъчка, и жуженето на пчелите, и удрянето на чук върху наковалня потънаха в зелената вода и сякаш идеха някъде отдалеч. А когато отвори очи, княз Слав видя да се люлее пред очите му цвят на шипка. И той откъсна вейка и се убоде. Върху земята капна ясна капка кръв. И той се зарадва, защото кръвта беше истинска жертва пред мъртвите. И закрепи клончето шипка между две зеленясали греди. После се върна при другите и видя, че Яроволк, изправен сред децата, гледа към него с топли очи.