Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
Тогава Яроволк се ядоса и грабна рога, но дори и в неговите големи ръце рогът изглеждаше огромен. И Яроволк се наду, та почервеня. И се усещаше как дъхът му се сгъстява вътре в рога или се лута като из пещера. А после излезе.
И мощният тръбен звук се разнесе под небето. И не се лееше, а се къртеше, сякаш се срутваха скали. Излизаше неохотно от рога като рев на бик, който бавно се разярява. Преди това се сгъстяваше и напираше — после излизаше.
Княз Слав видя как из трема се изсипаха като рояк пъстри птици жените и като сложиха длани на челата си, загледаха се нагоре. И ковачите излязоха пред ковачниците. И от всеки дом излезе я старец, я старица, я жена с гръдно дете. Дори в кошарата, преградена в единия ъгъл на градището, върху черната отъпкана пръст се белна крава с малко теле, досега пладнувала под навеса. Само от дома на мъртвите не се показа никой.
А гълъбите тревожно се разлетяха и на площадката не остана кацнал гълъб.
Яроволк тежко отпусна рога на дървения под, пое си дъх и задъхано рече:
— Ето — така се тръби.
И хлапето го гледаше със светнали от обожание очи.
15.
А когато старейшината на холмгородските търговци Радагаст, син на Ардагаст, най-после пристигна, тогава в общия дом се събраха само четиримата мъже — Яроволк, Радагаст и двамината князе. И най-напред жените влизаха и излизаха, та носеха дивеч, риба, гъби, солени треви и плодове, сирене и мляко, топли питки и тънки тиганици. А Яроволк вадеше от един зимник, покрит с капак, все нови и нови мехове с вино или делви с медовина, в които бяха накиснати горски плодове.
Приличаше този Радагаст, син на Ардагаст, едновременно и на Чръноглав, съветника на Кубрат, и на Шаргакаг, другия му съветник. Ако застанеха един до друг Чръноглав и Шаргакаг, никой не би се досетил да ги нарече братя. Но ако помежду им седнеше Радагаст, всеки би казал — братя са. Защото Радагаст щеше да ги съедини, защото Радагаст беше наполовина Чръноглав и наполовина Шаргакаг. Имаше брадата и очите на Чръноглав и корема с чугунената плът на Шаргакаг. А беше Радагаст наполовина воин и наполовина търговец. Като воин беше стигал с ятото славянски ладии — всяка ладия от едно дърво, със сто воини — чак до Крит, когато преди четиридесет години славяните разграбиха острова. А преди двадесет години с друго ято славянски ладии стигна до италианското пристанище Апулия. Докъде беше стигал като търговец, знаеше само той. Сега водеше холмгородското тържище, което беше голяма работа, защото там се събираха нишките от паяжината на пътищата от целия Север.
А Яроволк даде знак и жените се поклониха, та изчезнаха. И затвориха вратата след себе си. В горницата на общия дом стана по-тъмно, притъмня и в душата на княз Слав, който се беше радвал на женската хубост. И пак се усещаше у дома, защото жените имаха същите бели везани пазви, същите сукмани и същите пъстри престилки, под които пъхаха ръцете си, когато чакаха край трапезата.
Тогава старейшината Яроволк се изправи, та отиде към дървената стена на горницата и другите трима го проследиха с поглед. И като вдигна ръце, помислиха, че ще откачи някое от оръжията, що висяха по гредите. А освен оръжия, по стената имаше челюсти на невиждани глигани със зъби, кажи-речи, две педи, имаше и озъбена глава на щука, която би могла да изяде вол, и разни вещи като брони, дрехи и кой знае какво, кой знае кога пленено в битки от северяните. Имаше дори един сребърен сокол — от ония, които върху прът са водили римските легиони. А Яроволк отвори тайна вратичка, невидима в гредореда, та измъкна гърне. И като го сложи на масата, каза:
— Това е мед. От него можеш да ядеш и ти, княже Славе, защото е само от бял бор. Всеки единадесет години се ражда чудноват мед с чудновати свойства. Ако си болен — оздравяваш. Ако си пиян — изтрезняваш, ако си трезвен — опияняваш се. Този мед е събиран още когато бях млад. Опитайте.
А медът беше твърде тъмен и нито рядък, нито замръзнал, ами като омекнал сняг, преди да се стопи. И медът не сладнеше. И като кусна от меда, тогава най-после Радагаст проговори и каза:
— Княже Славе, получих вести от Чръноглав, съветника на Кубрат. Той твърде похвално говори за тебе и мисли, че сега болгарите няма да тръгнат към Дунава — нито като приятели, нито като врагове, защото се страхуват от тюркутите.
А княз Пребънд, като чу за похвалните думи към Слав, вдигна купа с медовина и закри с дъното на купата лицето си. Защото лицето му беше потъмняло.
Умният Радагаст продължи да говори и каза:
— Още по за похвала е твоята мисъл, княже Пребънд, да доведеш северянските воини на помощ на северяните до Дунава. Ала сега северяните няма да тръгнат. Добре са тук сред горите. Няма глад, няма мор, търговията върви. Тъй мисли и тъй каза князът на северяните.