Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
— И наистина не можех нито без пиршества и песни, нито без крамоли и бран. Не можех да живея нито без гъдулка, нито без меч. Добре, че Перун е разпределил желанията ни според годините ни. Когато бях млад и отидех някъде, излизаха и ме посрещаха. И ми казваха: „Ако искаш пир и веселба, да ти пратим сестра си. Ако искаш крамоли и бран, да ти пратим брата си.“ И като бях млад, казвах: „Пратете ми брата си.“ Защото умирах да си премеря с някого силите. А сега, като ме питат, отговарям: „Я ми пратете сестра си.“
И Яроволк отново се засмя. Но се смееше като човек, който знае, че не е загубил силата си, а само е поумнял. Защото ако беше заслабнал, щеше да си мълчи. И Яроволк каза:
— Дай ми да видя другите знаци.
И дълго ги въртя в ръцете си, та отгатваше зверовете, които знаците изобразяваха. И Яроволк рече:
— Ето — това е глава на зубър, бича глава. Това е орел. Това е мечка. Това е елен.
Но някои знаци не позна. И попита княз Слав:
— Кой е твоят белег?
Князът му показа бичата глава с двата прави рога. И Яроволк, като гледаше княз Слав, рече:
— Не приличаш да си от вятичите — те са чернобради, имат кръв и от Мордва, и от Меря, и от Мурома. Не си и от кривичите — те са бели като старци. Такива руси мъже имат радимичите, нашите съседи от север. Ами да не си лях?
И княз Слав трябваше да признае и да каже:
— Да ти кажа правдата, не зная от кои да кажа, че съм. Баща ми е от древляните, майка ми е от уличите. От нашите подунавски племена само северяните знаят откъде са и пазят името си. Другите родове са секли гори и са отсядали по речните долини, по реките, които берат извори от планината Маториеви гори или Стара планина, та вливат водите си в Дунава. И според долината и реката са станали племена и се нарекли по името на реката. Ние сме поломци — по река Лом. Има етърци по река Етър и витяни — по река Вит. Дори оттатък планината тимочани и моравяни се наричат по реки, които се вливат по Дунава. Повечето родови задруги, то се знае, помнят и знаят, че са поляни, словени, тиверци, драговичи, кривичи — ала само северяните имат чиста племенна кръв. И реките между Стара планина и Дунава са седем, и ние сме седем племена. Северяните са отделно.
А Яроволк прегърна княз Пребънд през раменете и рече:
— Кажи, както ни гледаш — няма ли веднага да кажеш, че сме северяни?
И наистина — двамата мъже си приличаха като братя, само брадата на старейшината Яроволк беше светлоруса, та в нея не личаха белите косми, а брадата и косата на княз Пребънд бяха снежнобели. Но иначе и двамата имаха едри кости, широки рамене и широки китки, и дебели сини вени, които усукваха ръцете им като лозови пръчки. Лицата и на двамата не почерняваха от слънцето, а почервеняваха и ставаха като току-що излят бронз. А очите им бяха тъмносини.
Княз Пребънд тихо каза:
— Когато моят прадядо е забил мечи череп върху кол на оградата и е напуснал родовото градище, ей онези липи са били като стрък шибой.
Стареят Яроволк каза:
— Ние сме дялани от липово дърво.
Ала това не беше вярно, защото липовото дърво е меко и лесно може да откъртиш от липата клон, дори дебел колкото мъжка ръка. А тези хора, и да ги сечеш с брадва, трудно щеше да отдялаш от тях дори треска.
И Яроволк каза:
— Тръгвам напред да кажа на жените да приготвят. Вие вървете след мен.
И се плъзна в гората като сянка, а двамината подунавски князе тръгнаха бавно след него. Княз Слав каза:
— Хан Кубрат отказа да даде конници. Ала степта ще дойде при нас — само че като враг. Старият хан каза, че няма да дойде, но той скоро ще умре и в същия ден с него ще умрат намеренията му. Степта иде, княже Пребънд.
И княз Пребънд му каза:
— Ти приказваш така, защото искаш в мир да те изберем за ратен княз. Няма да ме накараш в мир да призная някого по-горе от себе си. Славяните в мир живеят всеки за себе си.
А княз Слав каза:
— Кажи, че искаш, и аз пръв ще вдигна ръка — тебе да изберем за ратен княз. Не е главното кой ще е — трябва да бъде един.
И княз Пребънд каза:
— Ето — затова не те харесвам. Мек си, много говориш. Какъв мъж си ти, като си готов веднага да ми отстъпиш първенството?
Княз Слав каза:
— Степта идва.
И се спря, огледа се и като се наведе, успя да откърти парче пръст от пътеката. Показа на княз Пребънд парчето, което лежеше на дланта му, и рече:
— Погледни тази пръст, тъпкана от човешки нозе. Това е глина. Виж — кърти се на буци. Земята е опечена, твърда е, не диша. Когато завали, водата на локви се събира върху тази пръст — и пръстта става кал. Такава земя е ромейската — вкоравена, без въздух. Тя не пуска до себе си нищо ново; в нея всеки човек е притиснат от другите и не диша спокойно. Когато върху такава земя падне ново семе, то загива.