Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
И чу вятъра. Не, вятър не чу и не усети и потта хладенееше по лицето и по тялото му, без да усети дори и най-слабия полъх. Славянинът чу гората. А той можеше, ако го оставят със завързани очи в нощна гора, да каже по гласа й каква гора се вдига около него. Защото никога не би сбъркал песента на елата, когато пее цялото дърво, с говора на дъба, когато се чува гласът на всяко листо. Никога не би сбъркал тъжния и трепетен звън на трепетликата с тихото свирене на брезовата шума. Но когато този омагьосан лес зашумя, славянинът чу едновременно шепот и вик, звън и грохот, чу младежки крясък наред със старческо мърморене. Чу гласове, които звучаха на стъпка от него, и гласове, които идеха като че ли от глъбините на векове. И чу гракането на гарван, но гарванът грачеше „квуа, квуа, квуа“, сякаш квакаше дърта жаба. И дори му се стори, че чува далечен лай на куче. Но над главата му прелетя тежка птица и крилата й лаеха „ауа, ауа, ауа“, като че лаеше куче.
И славянинът тръгна назад към стана. И гледаше слънцето да бъде откъм дясното му рамо, но това не беше лесно, защото нито слънцето се виждаше, нито пък можеше да се държи път в една посока. И князът разбра, че ще нощува в гората, та зачака да се мръкне. Но все не мръкваше. И князът се досети, че тук, на север, дните са дълги. И на залез той видя светлина между дърветата, която му се стори, че е сребърна вода. Помисли, че излиза на брега на езеро.
Но ето — пред него беше степта и от край до край тя беше облечена от сребърното рухо на коилото. И на кръгозора сребърните вълни на степта се сливаха със сребърни облаци. А слънцето беше толкова ниско, че се виждаха плавните извивки на степта и се виждаше как тя се гъне и загръща земята със сребърна козина. И князът за пръв път се наведе, та остави нежните пера на коилото да помилват лицето му. И си спомни за Земела.
И като тръгна покрай окрайнината на гората, славянинът се върна след залез в стана си и каза:
— Не можах да ударя нищо.
И легна, без нещо да хапне. И спа, и сънува гората.
13.
И тръгна княз Слав през тези безкрайни лесове в земята на северяните да дири княз Пребънд. И плуваше по широки и по тесни реки; или лодката му я влачеха от река до река по влекове, намазани с мас. И вървеше по пътеки, засипани с тор от коне, или вървеше съвсем без пътека. Много хора срещна княз Слав и много неща научи, докато настигне княз Пребънд. А гостуваше княз Пребънд на прочут старейшина от северяните. И княз Слав го намери.
Княз Пребънд и старейшината Яроволк бяха отишли на пчелина. Там отиде да ги срещне княз Слав. Но още отдалеч усети уханието на липи и носът му се запуши, та подпухна, и гърлото му се затвори, та не можеше да преглъща, сякаш беше преял. Кой знае защо сладката липа не обичаше княз Слав, а той я обичаше, пък не можеше да седи край нея, когато цъфти. Добре, че липата цъфтеше само от новолуние до пълнолуние или от пълна луна до нова луна — ще рече само четиринадесет дни. Но беше толкова велико дърво, че целият месец се наричаше Липец.
И княз Слав излезе на поляната и се спря. Ливадата беше окосена, за да не могат пчелите да берат мед от други цветя, а само от липов цвят. Целият друг край на поляната като че ли беше бряг на разпенено море и огромни пенести зелени вълни се вдигаха нагоре — вълна след вълна — и се канеха да се сринат на окосената поляна. Вдигаше се и се пенеше като морски прибой цъфналата липова шума. И липите бяха високи петдесет, та и сто стъпки, а бяха може би стогодишни, може би сто и петдесет, с огромни сиви стволове. И на тридесет стъпки от земята стволовете бяха гладки, защото клоните бяха изсечени, за да не могат да се катерят мечки. По стеблата стърчаха набити железни остриета с върховете нагоре, та която мечка можеше да се изкатери до пчелника, когато се хлъзгаше надолу, разпорваше се на остриетата. А пчелата живееше в мекото и податливо сърце на липата, издълбано от човешка ръка. Тъй пчелите излитаха едва на няколко крачки и вече се връщаха натежали от прашец и нектар. И като че ли самото дърво живееше с облака пчели, отделяше ги от себе си и пак ги прибираше в себе си — и те издуваха жълтата му корона със сияен облак от живи искри. А вътре в сърцето на дървото капеше и се утаяваше светлият мед. И цялата липова гора — и въздухът, и земята дори — бучеше със странната дълбока песен на пчели, които работят.
Княз Слав видя, че по огромна липа се изкачва човек, като се лови и се издига с една ръка по набитите остриета, като че ли беше направен не от плът и кости, а от облак — като пчелите. И на кръста му дори нямаше широк ремък, с който пчеларите бортници се прикрепяха за стеблото. А между зъбите си държеше светилник, от който димеше някаква билка, и когато дишаше, пушекът се люлееше, сякаш дишаше с огън. И князът видя как човекът се изкачи до пчелника, опуши пчелите и като бръкна в липата, извади медена пита. И също тъй леко заслиза към земята. Песента на пчелите изтъня, вдигна се нагоре и се развълнува; и облакът пчели около липата изтъня и се изду — после пчелите и облакът се прибраха в руслото си.