Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
И тогава видях как зад гърба на съветника се появява дървена врата със светеща табелка „Изход“. Вратата се отвори безшумно и от нея излезе чичо ми.
— Ей, ти, я веднага свали момчето!
— Какво? — рязко се обърна Митис. — Ти пък кой си?
— Един от представителите на семейство Никерс — ухили се Константин. — Нали искаше да докопаш всички. Неволно подслушах речта ти. Много патетична. Безвкусна, но завладяващо емоционална.
Митис окончателно се обърка:
— За какво говориш, младежо?
Да, чичо ми изглеждаше по-млад и от мен, така че разбирах Митис — беше наистина трудно да вземеш на сериозно неочаквания гост.
— Казвам да оставиш момчето откъдето си го взел — вече по-твърдо каза моят чичо. — И върни ръката обратно…
Забравих за болката и изумено се облещих към него.
— Ох, никакво чувство за хумор — плесна се по челото Константин. — Казвам да върнеш ръката на мястото й. Уф, добре, то докато схванеш…
Чичо направи някакъв жест с ръка и болката в рамото изведнъж изчезна, сякаш никога не я е имало. Веднага се оказах на земята, а ръката се върна на законното си място.
Митис прошепна нещо под носа си, направи няколко жеста с пръсти и погледна триумфално към Константин, но постепенно лицето му се издължи, сякаш от обида.
— Реши да ме изгориш? — разбиращо се усмихна Константин. — С мен няма да се получи. Виж как се прави.
Той направи поредния жест и ръката на Митис изведнъж пламна със син пламък. Съветникът заподскача на място, опитвайки се да изгаси пламъците, и веднага престана да изглежда чак толкова могъщ и страшен.
— Не можеш да го изгасиш — насмешливо каза чичо. — Това е особен пламък.
— Кой си ти?! — ужасено изкрещя Митис.
— Нали каза, че си изучавал древни книги… ами, аз съм ги писал.
Митис замръзна, сякаш за миг забрави за пламъка.
— Още като дете — продължи чичо ми. — Когато много неща не разбирах. Гледах ви как се забавлявате с моя племенник. Как го каза? „Ще ти откъсна всички крайници и ще чувстваш болката в продължение на години“? Добра идея. Само че аз ще направя нещо далеч по-интересно.
Константин щракна с пръсти и огънят запълзя нагоре по ръката на Митис, по раменете, торса и бързо обхвана цялото тяло.
— Ще се събудиш и ще усещаш огъня върху кожата си всеки път, когато помислиш нещо лошо за Висок дом Никерс. Всяко некоректно изказване, мисъл и намерение, свързано с нашето семейство, ще предизвиква жестока болка.
— Това е невъзможно! — закрещя съветникът.
— Ох, не си завършил обучението си — насмешливо каза Константин. — Изчезвай.
Митис мигновено се изпари, сякаш изобщо не го е имало.
— Е, малкия, май нещо не се справяш — неодобрително поклати глава чичо.
— Още не съм Пазител, само се уча — уморено се усмихнах аз. — Добре, че влезе навреме. Не ми се искаше да загубя всичките си крайници, дори и да е само в астралния свят.
Кой знае защо едва сега обърнах внимание, че от самото начало на запознанството ни винаги се обръщах към Константин на „ти“. Въпреки възрастта му и току-що демонстрираното могъщество аз все още не можех да възприема чичо си като наставник.
— Не мисли, че си си намерил личен телохранител — твърдо каза чичо, с което веднага изтри усмивката от лицето ми. — Това е първият и последен път, когато ти помагам. И кажи благодаря на Мирон, че ме призова тук въпреки правилата.
Уау, това определено не го очаквах. Значи въпреки всички приказки за правилата той отново ми помогна. Добър човек е, въпреки всичките му странности.
— Разбирам — казах унило.
Чичо приближи до мен и внимателно ме погледна в очите.
— Нещо нямам вяра на твоята съзнателност. Май избързах с лечението.
— В какъв смисъл? — попитах озадачено.
Чичо заби пръст в рамото ми и аз с ужас видях как ръката ми отново се отделя от тялото. Този път обаче нямаше болка, но чувството, че ръката ти е изчезнала, си беше съмнително удоволствие.
— От болката те освободих — спокойно каза Константин. — Но като се върнеш в тялото си, няма да можеш да движиш ръката си още няколко часа. Считай, че това е за твое добро, следващия път три пъти помисли, преди да започнеш да се биеш и да губиш в астралния свят.
В този момент той, кой знае защо, много ми напомни на Велхеор с неговите маниери.