Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
— Добре, заслужих си го — казах бързо, докато не е откъснал нещо още по-ценно. — Ами… да вървя?
— Върви. Пак ще се видим, племеннико.
Чичо направи крачка назад в появилата се зад гърба му врата и изчезна, а аз побързах обратно към тялото си.
Действие 5
Връщайки се обратно в реалния свят, аз помолих Кейтен да освободи Стил и хукнах към дома на Мелисия. За щастие с леля всичко беше наред: тя лежеше на леглото и бодро командваше Невил да избърше от пода разлятото као. Мелисия съвсем логично беше решила, че леля Елиза е получила обикновен сърдечен пристъп и аз не тръгнах да я разубеждавам. В крайна сметка Константин вече се справи със заплахата от Александър Митис, така че просто нямаше смисъл да изнервям всички, като разкажа истината.
— Трябва да се грижиш за здравето си, лельо — наставнически казах аз. — Нужна си ни жива и здрава.
Говорейки за здравето, аз неволно се опитах да повдигна „изключената“ от чичо ръка и, разбира се, не успях. Да се надяваме, че не е сгрешил и чувствителността ще се възстанови след няколко часа, а не след няколко дни. Такава шегичка би била напълно в духа на Велхеор, а съдейки по краткото ми общуване със Закериал-Константин, характерите им бяха сходни.
— Ти по-малко ми пили нервите и ще видиш, че и сърдечни пристъпи няма да имам — веднага заяви леля Елиза и стана от леглото.
„Така и ще си остана неизвестен герой — иронично си помислих аз. — Както и да е, важното е, че с нея всичко е наред.“
— Ще трябва да останете при нас за пълни изследвания — бързо каза Мелисия и я върна обратно в леглото. — С такива неща шега не бива.
— Точно така — кимнах в съгласие. — Почини си един ден тук, лекувай се. Че знае ли човек какво може да се случи.
„Уф, ако се помъкне с нас във форт Скол, ще спретне такъв скандал на Майстор Ревел — помислих си аз. — Голям срам ще е.“
Скоро се появиха и Кейтен със Стил. Оказало се, че да се освободи прикованият към леглото младеж не било толкова лесно, на Майсторът му отнело известно време, за да се справи с използваните от друидите заклинания.
— Здравейте всички — смутено поздрави Стил. — Невил, извинявай, че те нападнах, малко не бях на себе си.
По-точно не е бил самият той. Но кого го интересуваха подробностите?
— Значи той те е разкрасил с тази огромна синина на половината ти лице? — уточних аз.
Невил ме погледна озадачено, явно не осъзна веднага за какво говоря.
— А, ти за тази синина — най-накрая се сети той. — Не, тази е защото малко се поскарах с Херион.
Херион — един от малкото ми познати бойни друиди — беше добър приятел на Мелисия и, както изглежда, претендираше да й е кавалер. Същата роля, която вече беше започнал да изпълнява Невил Викерс.
— Наистина си го излекувал! — шокирано каза Мелисия, взирайки се в лицето на Стил. — Но как?
Честно казано, в момента повече ме интересуваше въпросът как така Невил се е сблъскал с Херион, нали съвсем наскоро беше заминал за Древната гора.
— Няма да повярваш, но аз просто си поговорих с тях от сърце — отговорих честно на друидката. — При това наистина в множествено число. Изчакайте малко. Невил, защо си се бил с Херион?
— Би било преувеличено да се каже, че са се били — отговори вместо младежа Мелисия, без да откъсва поглед от Стил. — Просто Херион реагира малко неадекватно на една новина…
— Кхм — прокашля се Невил. — Смятах да съобщя тази новина в друга обстановка, но щом вече заговорихме… ние с Мелисия решихме да се оженим.
Едва не седнах на пода точно където стоях. Разбира се, знаех, че се срещат, но не подозирах колко далеч са отишли нещата. Ох, как ще се изненада Чез, когато чуе тази новина. Със сигурност ще пусне някаква шега от рода, че Невил вече ще има не една, а цели две грижовни майки. Само дето Чез, Алиса и Наив сега ги няма…
— От името на целия Дом Никерс и лично от мое име ви поздравявам — с официален тон се обърна към тях леля Елиза и се надигна от леглото.
— Поздравления! — присъединиха се Кейтен и Стил.
— Поздравления и от мен — с леко забавяне казах аз, опитвайки се да скрия тъгата и искрено да се порадвам за приятеля си.
— Хайде стига — махна с ръка Невил. — Оставете поздравленията за официалното обявяване, което ще бъде направено в присъствието на всички наши приятели, когато ги спасите.
— Ще ги спасим — твърдо казах аз.