Огненият легион
- Автор: Кош Алекс
- Серия: Занаят #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
През целия разговор леля внимателно ме наблюдаваше и накрая попита:
— Какво е станало с ръката ти?
— Хм… нервът ми е прищипан — смутих се аз. — До сватбата ще се оправи.
— До чия сватба? — присви очи леля. — Надявам се, че не до твоята?
— Разбира се, до сватбата на Невил и Мелисия — казах бързо. — До коя друга да е.
Честно казано, не бях мислил за подобно нещо, но сега… Защо не? Някой ден…
— Тогава нека да прегледам ръката ти — веднага предложи Мелисия.
— Не, не — казах бързо. — А и трябва да тръгваме. И без това много се забавих, тук всяка минута е ценна.
Невил кимна:
— Ех, жалко, че не мога да дойда с вас.
— Бъди внимателен — каза ми на прощаване леля.
Минахме без семейни прегръдки, но видях, че наистина беше притеснена за мен. Въпреки характера си на практика леля беше заместила родителите ми и беше най-близкия ми човек.
— Ще ви изпратя — веднага се надигна Невил.
— Никъде няма да ходиш — спря го друидката. — Да те търся после из Прокълнатите земи. Сядай вече.
Невил унило седна на мястото си.
— Момчета, ще дежуря в Прокълнатата къща докато не се върнете.
— Ако мама позволи — прошепна ми Кейтен и си спечели такъв поглед от друидката, че веднага ни повлече към изхода. — Ще се разходя с вас!
Когато напуснахме квартала на друидите, Кейтен със закъснение се поинтересува:
— А защо не вървим към телепортите?
— Между другото, защо наистина? — присъедини се и Стил.
Е, Кейтен просто нямах време да го посветя в моите тайни, а Стил все още не беше заслужил доверие, но така или иначе вече знаеше за магията на сънищата. Така че нямаше много смисъл да съм потаен.
— Нека просто да кажем, че в Прокълнатата къща има алтернативен начин за придвижване — подбирайки внимателно думите си, обясних аз. — Сега не ми е много до това, но веднага след завръщането непременно ще ви кажа всичко. Просто приемете, че там има особен телепорт, който мога да използвам само аз.
В Прокълнатата къща Кейтен и Стил минаха след мен през илюзорната стена и замръзнаха, зяпвайки от удивление.
— Не каза, че така нареченият телепорт прилича на гигантска библиотека — втрещено каза Кейтен.
— Подробности — махнах с ръка и извиках: — Велхеор! Къде си?
Вампирът излезе иззад един от рафтовете и поздрави гостите, без да вдига поглед от някаква дебела книга. Велес ситнеше до него, носейки в ръце няколко вкусно миришещи хартиени кесии.
— Малко храна за из път — поясни библиотекарят. — Ще ви потрябва.
Велхеор вдигна поглед към нашата компания.
— Очевидно водач ще е това брадясало хлапе? — предположи той и се обърна към Стил: — Итаакхссаатута?
— Тик кха — насмешливо отвърна Стил.
— Какво беше това?
— Проверих дали знае езика — каза Велхеор. — Между другото той каза, че ти си земен червей.
Стил едва не се задави.
— Не! Той ме попита как ми е тялото, а аз отговорих, че тялото ми, за разлика от разума, е едно и е наред. Така че ви съветвам още малко да поработите по произношението.
— Отдавна не съм практикувал — сви рамене вампирът. — И аз имам новини. Уви, неприятни. Оказва се, че не можем да избягаме от Шатерския халифат през библиотеката.
— Защо? — попитах озадачено.
Вампирът затвори книгата и потупа по корицата.
— Тук са описани механизмите на действие на телепортите. Не съм особено силен в теорията на Занаята, но мога да разбера общия смисъл — те не работят, ако трябва да се пресече река или море. Не се опитах да разбера защо е така, но е факт. Точно затова по моретата все още има кораби, а Шатерският халифат не прехвърля в Империята многохиляден десант през морето.
— Всъщност те изобщо не владеят тази технология — отбеляза Стил. — Дхарм казва, че шатерци все още не са успели да изобретят работещ телепорт, нито дори описание на задействаните заклинания.
Велхеор озадачено се озърна.
— А кой е този Дхарм? Тук не виждам никой друг.
— Дхарм — това съм аз — каза Стил и извинително сви рамене. — Дълга история, а и това няма значение сега.
Аз все още не можех да повярвам, че такъв добър план се разпадаше буквално пред очите ми.
— Но вие говорите за телепортите, а тук всичко е малко по-различно…
— Само изглежда по различен начин — намеси се Велес. — Принципът на действие е един и същ. Библиотеката сега е прикрепена към този свят и всички ваши премествания от и в нея дори и да изглеждат като преминаване през врата, всъщност са динамични телепортации.