Избрани творби в два тома. Том втори

� си ходеше, както го е майка родила, здраво стъпваше по земята, такива сме ние, енергичните мъже, не можем да дишаме, ако не усещаме здраво земята под себе си; той дойде с пелерина, по която бяха изрисувани странни животни с ярки цветове, пристигна сам, той винаги ходеше сам, без охрана, влизането му беше предшествувано от някакъв мрачен полъх и единственото оръжие, което носеше, беше мачетето за рязане на тръстика, което отказа да свали от пояса си, защото не било бойно оръжие, а работно сечиво; той ми донесе орел, дресиран да се бие във войните между хората, донесе и арфата, майко моя, този свещен инструмент, чиито звуци предотвратяваха бурята и ускоряваха циклите на реколтата, а генерал Сатурно Сантос докосваше струните й с изкуство, което извираше от сърцето му, събуди у всички нас носталгия по пълните с ужас нощи на войната, майко; миризмата на кучешка краста от войната ни възбуди, събуди отново в душите ни песента от войната за златната лодка, която трябваше да ни води, и те пееха в хор с цялата си душа, майко; върнах се от моста, окъпан в сълзи, майко, а те пееха, а през това време изядоха една пуйка, пълнена със сливи, и половин прасенце и всеки пиеше от собствената си бутилка, всеки от собственото си питие, всички освен него и генерал Сатурно Сантос, които никога през живота си не бяха опитвали нито капка алкохол, нито бяха пушили, нито бяха яли повече от това, което им е необходимо, за да живеят; в моя чест изпяха в хор песничките на цар Давид, с които будят децата, плачеха и пееха всички възможни поздравителни песни за рожден ден, които се пееха, преди консулът Ханеман да дойде с новината, господин генерал, за фонографа с фуния, който свири песента „Хепи бъртдей“; пееха полузаспали, полумъртви от пиянството, без да се интересуват повече от мълчаливия старец, който, щом удари дванадесет, откачи лампата и излезе да направи оглед на къщата, преди да си легне, навик му беше останал от казармата, и когато на връщане мина през балната зала, видя за последен път шестимата генерали, свити на кълбо върху пода, прегърнати, безжизнено отпуснати, охранявани от петима телохранители, които се дебнеха помежду си, защото, дори заспали и прегърнати, те се страхуваха един от друг почти толкова, колкото всеки от тях се страхуваше от него и колкото той се страхуваше от двама в съзаклятничество; той отново закачи лампата на горния праг и сложи трите мандала, трите ключалки и трите резета в спалнята си, тръшна се на пода, по корем, свил дясната ръка вместо възглавница, и в този момент основите на къщата се разтърсиха от общия взрив на всички оръжия на охраната, стреляли едновременно, отведнъж, по дяволите, без да се чуе друг, междинен звук, без писък, и втори път, край, свърши се тая история, остана само дъх на барут в тишината на света; остана само той, спасен завинаги от непрекъснатия гнет на властта, когато още е първата дрезгавина на новия ден видя как слугите газеха кървавото блато в балната зала, видя майка си Бендисион Алварадо, която, потресена от ужас, гледаше как стените са подгизнали от кръв, колкото и да ги подсушаваха с вар и пепел, а от килимите продължаваше да блика кръв, колкото и да ги изстискваха, по коридорите и канцелариите течеше все повече кръв, въпреки че ги миеха отчаяно, за да прикрият размерите на клането на последните наследници на нашата война, които според официалното съобщение били убити от собствената си обезумяла охрана, и телата им, покрити с националното знаме, задръстиха пантеона на героите, като им бе направено погребение, достойно за епископи, и впрочем нито един от охраната не можа да се измъкне жив от кървавата клопка, нито един, господин генерал, с изключение на генерал Сатурно Сантос, който беше брониран със своите плитки с амулети и познаваше тайните на индианците да се превъплъщават в каквото си пожелаят, проклети да са; може да се превърне в щитоносец, в блато, господин генерал, може да се превърне в мълния; и той разбра, че това е истина, защото най-ловките негови следотърсачи още от миналата Коледа бяха изгубили следите му, най-дресираните кучета роботърсачи го търсеха в противоположна посока; беше го видял превъплътен в образа на царя с меч в картите на врачките си; наистина беше жив, спеше през деня и пътуваше през нощта през безводни и мочурливи дефилета, като оставяше след себе си диря от проповеди, които объркваха понятията на преследвачите му и изморяваха волята на неприятелите му; но той не се отказа от търсенето нито за миг, нито през деня, нито през нощта, и тъй минаваха година след година, докато много години след това един ден видя от прозорчето на президентския влак огромно множество от мъже и жени с децата им, с добитъка им и с кухненските съдове, както много пъти ги беше виждал да вървят след войската, те носеха болните си в хамак, провесен на прът, и се точеха в дъжда след един много блед човек с конопена туника: казват, че бил божи пратеник, господин генерал; и той се плесна с ръка по челото и си рече: по дяволите, ето го, и наистина беше той, генерал Сатурно Сантос, който просеше милостиня за странниците с чудотворната си арфа без струни; беше жалък и мрачен, с шапка от изтрит филц и парцаливо пончо, но дори и в това окаяно състояние не беше много лесно да го убият, както си мислеше той; защото обезглави с мачетето си трима от най-добрите му хора, сражава се с най-свирепите така смело и ловко, че той заповяда да спрат влака пред тъжното гробище в равнината, където пратеникът проповядваше, и всички се пръснаха моментално, щом хората от президентската охрана скочиха от боядисания с цветовете на знамето вагон с пушки, готови за стрелба, пред погледа им не остана никой освен генерал Сатурно Сантос със своята митична арфа и ръка върху дръжката на мачетето, той стоеше смаян при вида на смъртния си враг, който се появи на вратата на вагона с ленената си униформа без отличителни знаци, без оръжие, по-стар и по-далечен: господин генерал, сякаш от сто години не сме се срещали; стори ми се изморен и самотен, кожата му беше пожълтяла от чернодробно заболяване и очите му готови да се просълзят, но излъчваше белезникавия блясък на човек, който е господар не само на своята собствена власт, но и на оспорваната власт на убитите от него; затуй се приготвих да умра без съпротива: струваше му се безполезно да се съпротивява на един старец, който идваше от много далеч без никакви други основания и достойнства освен варварския апетит да управлява, но той му показа дланта на ръката си в знак на помирение и каза: господ да те спаси, момко, отечеството е достойно за теб, защото отдавна беше разбрал, че срещу непобедимия единственото оръжие е приятелството, и генерал Сатурно Сантос целуна земята под неговите крака и го помоли за милост: позволете ми да ви служа, както заповядате, господин генерал, имайте вяра, че тези ръце ще могат да въртят мачетето; и той прие: съгласен съм; направи го свой телохранител с единственото условие: никога да не заставаш зад мен, превърна го в свой ортак в доминото и двамата заедно със своите четири ръце смъкнаха кожата на много изпаднали в немилост тирани, качваше го бос на президентската каляска и го водеше на дипломатическите приеми с онзи негов дъх на тигър, от който кучетата ставаха неспокойни, а съпругите на посланиците получаваха виене на свят, остави го да спи пред вратата на спалнята си, за да успокои страха по време на съня си, защото животът му стана толкова суров, че той се страхуваше от мисълта да остане насаме с хората, които му се явяваха в сънищата; много години го държа близко до себе си, когато най-после пикочната киселина го скова и вече не можеше да върти мачетето, тогава той го помоли: направете ми услуга да ме убиете вие лично, господин генерал, за да не оставите на друг удоволствието да ме убие, без да има право; но той му заповяда да умре спокойно с хубава пенсия на запасен военен и медал в знак на признателност в чифлика на конекрадците от голите планини, където се беше родил, и не можа да сдържи сълзите си, когато генерал Сатурно Сантос надделя стеснението си и му каза задавен от сълзи: нали виждате, господин генерал, дори и за най-яките мъже идва време да станат баби, мръсна работа. Впрочем никой не разбираше по-добре от Бендисион Алварадо детинската възбуда, с която той се отърсваше от старите времена, както и безразсъдното прахосване на изгодите от властта, за да получи на старини онова, което му беше липсвало като дете, но се вбесяваше от злоупотребата с неговата преждевременна наивност, за да му продават разни чуждоземни измишльотини, които хич не бяха евтини, а дори не изискваха толкова остроумие, колкото присмехулните птички, които тя успяваше да продаде за не повече от четири гроша; хубаво е да се радваш на живота, казваше тя, ама мисли и за бъдещето, не искам да те видя да събираш милостиня в шапката си пред някоя църква, ако утре или вдругиден, не дай боже, те катурнат от стола, на който седиш, поне да можеше да пееш или да беше станал архиепископ или моряк, а ти си само един генерал, тъй че те бива само да даваш команди, съветвах те да заровиш на сигурно място излишните държавни пари, където не може да ги намери никой друг освен тебе, че ако се наложи да се измъква набързо като тези клети президенти на нищото, които пощеха миналото и просеха поздрав от корабите в къщата на морския бряг; погледни се в това огледало, казваше тя, но той не �