Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Калис забързано пое в тъмнината.
Несъзнателно започна да брои стъпките си и да мери разстоянията със слуха си. Надяваше се, че ще открие дружината си там, където я беше оставил.
Дьо Лунвил почти подскочи, когато Калис докосна ръката му.
— Къде са другите?
— Капитане — каза дьо Лунвил. — Тъкмо се канех да се моля и на Рутия, и на Лимс-Крагма, и после да се махам оттук. Вече мога да седна и да умра. Сърцето ми за малко да се пръсне!
— Съжалявам, че те стреснах, но не можах да разбера кой е тук в тъмното — замириса ми познато, но исках да съм сигурен.
— Замириса ти на мен?
— Доста време мина, откак не си се къпал, Боби.
— И ти не си букет рози, Калис.
— Имаш ли факла?
Вместо отговор дьо Лунвил изчатка по кремъка и искрата подпали насмоления памук. Пламъчето се изкачи неуверено, но бързо се разрасна и ги потопи в кръг светлина.
— Изглеждаш ужасно — каза дьо Лунвил. — Какво толкова видя долу?
— Ще ти разкажа като се отдалечим малко оттук. По кой път?
— Открихме проход, използуван от змиехората, така че назначих за командир Грейлок и ги пратих в другата посока, наляво.
— Хубаво. Значи вече са на повърхността. Ако побързаме, можем да ги настигнем преди да са се отдалечили много сред хълмовете. Изкачили сме се твърде високо, откакто влязохме в тия тунели, Боби.
— И твърде далеч от там, където бихме искали да бъдем, когато тръгнахме — допълни дьо Лунвил.
— По-добре да побързаме. Чака ни дълъг път. — Калис помълча и тихо добави: — А нямаме време.
21.
Изтощение
Ерик бързо се наведе.
Дъжд от стрели се изсипа от въздуха и някои уцелиха бронята му. Откакто дружината бе излязла от пещерите, Накор и Шо Пи твърдяха, че някой ги наблюдава.
Когато стигнаха до местност с назъбени скали, истински острови от варовик, стърчащи в езера от висока трева, ги посрещна внезапна атака на хора от племето джилани. При първото нападение загинаха шестима — атаката, макар и трудно, бе отбита.
Грейлок бързо организира защитата, но схватката продължи почти половин ден и докато се оттегляха към хълмовете и търсеха отбранителна позиция, загинаха още двама души. Праджи и Вая отидоха при Грейлок, за да решат какво да направят, и Ерик се приближи към тях.
— Погрижих се всеки да застане на възможно най-доброто място, което намерих, Оуен. Но са по-силни от нас.
— Знам — дойде спокойният отговор. Мечемайсторът погледна Праджи и попита: — Имаш ли някаква представа защо ни нападнаха?
— Защото сме на тяхна територия, а те са джиланци — вдигна рамене Праджи. — Не харесват никой, който не е от тяхното племе, а и ние сме се насочили към равнината. Това е техният край. Просто се опитват да ни кажат да се махаме оттук.
— Как така тая проклета трева е толкова висока по това време на годината? — попита Грейлок.
— Някои видове треви — поясни Вая — растат през зимата, а други — през лятото. И всички се смесват.
— Има ли и друг път извън тия планини?
— Твоите предположения са толкова добри, колкото и моите — вдигна рамене Праджи. — Дори и да знаех къде точно се намираме, никога не бих пътувал по тия места. Малко хора от Източните земи са го правили. — Той се огледа и посочи най-високия от върховете. — Мисля, че ако го прехвърлим, ще можем да продължим надолу към река Салпура. Може би ще успеем да си направим салове и да се спуснем към морското крайбрежие до Чатистан. Можем също да се оттеглим и да се настаним достатъчно високо, за да не ни преследват джиланците, а после да тръгнем на юг, като се опитаме да намерим път към река Дии и по нея да се спуснем към Испар, но лично аз не препоръчвам тази посока.
— Защо?
— Това ще ни принуди да минем през Голямата южна гора. Малко хора са я преминали живи. Слуховете твърдят, че там се въдят младите пантатийци и тигри, говорещи с човешки глас… — Грейлок го погледна с очевидно неверие и той бързо добави. — Но това са само слухове.
Свистящ звук ги предупреди да се приведат преди да ги посипе нов дъжд от стрели. Ерик се опита да се заслони с щита си. Крясъците и проклятията показаха, че някой не е успял да стори това достатъчно бързо, а стрелите продължаваха да валят и удряха по щитовете и околните скали.
— Колко са ранени зле? — попита Грейлок.
— Няма ранени тежко — отвърна Ерик. — Един е улучен в бедрото, но може да ходи, ако му помагат. На двамина са им счупени ръцете, а Грегори от Тибурн е с изкълчено рамо.