Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
Дафи крачеше по велосипедната алея и тъй като всичко тук й беше абсолютно непознато, тя се оглеждаше с любопитство — заинтригуваха я редиците каменни блокчета, с височина до коленете й, от двете страни на алеята. Тя приближи най-близкото, привлечена от закрепената в основата му плочка.
Върху плочката имаше грубо изрязани фигури и знаци, наподобяващи пиктограмите8 на индианците. Околовръст на плочката бяха изрязани думи. Трябваха й няколко секунди, за да разбере къде е началото на изречението. Не се оказа просто изречение, а цитат от Ницше: „Изпитанията ни водят към вечността“. Втурна се към съседната плочка — по-примитивно изкуство и цитат на Лао Дзъ: „Изходът, посочен ти като съвет, не е верният изход“. С туптящо от вълнение сърце се втурна към следващата плочка, а думите, които видя, се бяха запечатали вовеки веков в паметта й.
„Изведнъж проблясък на разбиране, искра, прескачаща към душата.“
Думите на Платон. Цитатът, придружен с топчето разтопена зелена пластмаса. Дафи продължи със същата скорост от плочка на плочка — като пчела от цвят на цвят. Имаше стотици цитати и пиктографски фигури и знаци. Началото на един цитат прикова вниманието й и тя се спря, за да го дочете:
„Той половината от делото извърши, който сложи му началото.“
Първото послание — Дороти Инрайт. В психологическия портрет на заподозрения го беше нарекла високообразован. Начетения! Оказа се най-обикновен плагиат, който явно често се разхождаше или караше колело в този парк. Беше усетила, че позоваващият се на Библията — върху кората на дърветата — комплексиран човек не се връзваше с поетичния интелигент от първите послания, но сега, след това откритие, всичко си идваше на мястото; двата образа се сляха в един: плагиат, необразован, но пожелал да се представи за интелигентен; съзнание, проникнато от значимостта на Библията; социопат, обсебен от манията да пали пожари или да избива жени.
Преглеждайки всяка плочка, Дафи откри всички цитати, изпратени до Гарман. И още едно важно откритие беше направила: подпалвачът беше минавал по тази част на алеята — значи живееше някъде наблизо.
— Бързо! Бен! — извика тя, за да покрие разстоянието, което ги делеше. — Трябва да си тръгваме! Веднага!
48.
Болд чакаше съдебния лекар на окръг Кинг, доктор Ричард Диксън, в сутерена на медицинския център „Харбървю“, когато доктор Рой Маклюър — приятел на Диксън и личен лекар на Лиз, се приближи до него.
Обстановката в чакалнята се състоеше от кожен диван и списания отпреди три месеца.
Двамата мъже си стиснаха ръцете и Маклюър приседна на ръба на дивана.
— Как понасяш всичко? — попита го той със сериозен вид и изпълнен със съчувствие поглед.
— Положението е нетърпимо — призна Болд.
— И аз така бих го нарекъл. Истинската битка е на психологическо ниво. Нагласата на психиката влияе деветдесет процента на резултата.
— Аха — съгласи се Болд.
— Ами децата?
— Децата?
— Майлс и Сара — беше отговорът на Маклюър.
— Добре са, надявам се — сви рамене Болд. — Честно казано, не съм ги виждал известно време. Лиз се грижи за тях.
— Е, това е напълно разбираемо — кимна Маклюър.
— Виж, Рой, имам чувството, че говорим за съвсем различни неща.
— Ще се чувстваш така от време на време. Животът ще ти се вижда безсмислен. Може да се изкушиш да се затрупаш с работа, но по-доброто решение е един внимателно обмислен разговор. Просто седни до нея и й кажи колко се тревожиш за нея, накарай я да усети подкрепата ти.
— Аз говорех за работата си — уточни Болд.
Усещаше се твърде уморен да води какъвто и да било разговор. Искаше му се Маклюър да си тръгне.
— Аз говоря за Елизабет.
Не думите на лекаря засегнаха Болд, много повече го заболя от злокобния тон, с който бяха изречени. Стомахът му като че се разбунтува, усети гадене.
— Лиз?
— Да не би да не си повярвал?
— Рой, за какво, по дяволите, говориш? — извика Болд. — Твърде съм уморен, за да размишлявам над загадките ти.
— Говоря за лимфомата на жена ти, Лу. Говоря за живота на жена ти. За децата ти. За теб. Как се справяш.
Ушите на Болд писнаха, сякаш някой беше взривил бомба в чакалнята. Като че някой беше източил и кръвта му, такъв мраз го заля. Зави му се свят. Очите му засмъдяха, пръстите му се вдървиха, опита се да изрече нещо, но думите не излизаха. Беше напълно парализиран. Не можеше да се движи, нито да говори, нито даже да мига с очи. По бузите му се застичаха пороища сълзи, сякаш някой беше намушкал с нож очите му. Чувстваше как постепенно губи съзнание. Виждаше как устните на Маклюър се движат, но звук не чуваше. Нямаше думи. Лицето на мъжа срещу него доби загрижен вид и на Болд му стана ясно, че вдървяването на пръстите и пищенето в ушите са началото на припадък, който ще го потопи в света на безсъзнанието. Яката хватка на Маклюър го изведе от това състояние и Болд успя да чуе думите:
8
Опростен символ на обект или действие. — Б.пр.