Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
Сиатъл се състоеше от следните общности: афроамериканска, испанска, виетнамска, европейска, еврейска, скандинавска, на бързо забогателите веднага след завършване на университетското си образование бизнес администратори, брокери и агенти в рекламния бизнес, на яхтсмените, на противниците на компютрите.
Бен й показа в каква посока се намира паркът, където отиваха, още преди да го наближат. Редица циментови обелиски се извисиха в далечината, прилични на подпорни колони за магистрални мостове. Дафи не познаваше много добре този район, а за съществуването на парка изобщо не знаеше. Продължи да кара, следвайки указанията на Бен, до мястото на уговорената среща.
Бен не си спомняше някога да се беше чувствал толкова щастлив, така развълнуван. Емили му беше липсвала до такава степен, че чувстваше как сърцето му всеки момент ще се пръсне. Беше я сънувал, беше писал в дневника си за нея, беше лежал буден, мислейки си за нея. Имаше да й задава толкова много въпроси. Но най-вече му се искаше тя да го прегърне — да почувства прегръдката й.
Той вървеше бързо, отдалечавайки се от Дафи, и тя му се скара:
— Не се отдалечавай — извика му, той усети нещо недобро в гласа й.
За него това място беше като излязло от фантастичния сериал „Стар трек“ — с извисяващите се циментови блокове, с огромните метални клетки, прикрепени към бетонните стени, и всичко това на фона на масивния хълм, извисяващ се като огромен бункер. Бен знаеше това място като „Тунеления парк“ — под него минаваше трафикът по осемте платна на I-90 — безшумен и невидим. Цялото това чудо на техническата и архитектурна мисъл едва наскоро беше оформено като парк — пешеходните пътеки, цветните лехи, всичко в него изглеждаше прекалено ново и необитаемо. Всеки път, когато идваше тук, Бен се чувстваше като първооткривател на тези гигантски циментови отломки, построени в редица като жилищни блокове, устремени към сивото небе, всички различни на вид, но еднакво високи.
Пешеходната пътека се катереше стръмно нагоре, след което се вливаше в широка велосипедна алея, която водеше към центъра на парка, събиращ като във фокус още няколко такива пътеки и алеи. Един велосипедист премина бързо покрай него и Бен го поздрави, но велосипедистът нито намали, нито даде знак, че го е забелязал.
Краката му сами се затичаха, когато забеляза Емили, още преди устата му да е промълвила на Дафи:
— Ето я!
Затича се колкото му сили държат, а в очите му избиха сълзи — не заради вятъра, духащ в лицето му, а заради болката, която усещаше в гърдите си. Не беше си давал сметка колко много му беше липсвала, преди да я види отново. Фигурата й не можеше да се сбърка независимо от голямото разстояние. Може би шумът на тичащите му крака, може би лекото раздвижване във въздуха я накараха да усети приближаването му — а тя усещаше далеч по-невероятни неща. Бавно се извърна и погледите им се срещнаха. Щом го видя, на лицето й грейна широка усмивка, очите й засияха, а ръцете й се разтвориха за прегръдка.
Дафи остави момчето да се отдалечи. Дължеше и на двамата поне един миг насаме — нали затова ги беше срещнала. Част от нея нямаше желание даже да поздрави Емили, да даде на тази жена възможност да упражни влиянието си над момчето и да го контролира така, както го беше правила и в миналото. Нямаше обаче да превърне тази среща в емоционална схватка — за нищо на света. Нямаше да допусне момчето да стане свидетел на подобно нещо; съществуваше и егоистична подбуда за това — нямаше да предизвиква нещо, което щеше да се обърне против нея, тъй като знаеше, че със сигурност щеше да загуби играта, поне в този момент, а не можеше да си позволи да губи момчето и доверието му в нея. Границата между двете възможности беше невероятно тънка и деликатна и тя я премина — с поглед, прикован към сцената, която се разиграваше пред нея, и с разум, накарал я да запази хладнокръвие. Човешкото сърце е по-крехко, отколкото човек беше свикнал да очаква, помисли си тя.