Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
Жената го изгледа умоляващо:
— Извинявайте, господине…
— Джени — припомни си Болд името на помощничката на Лиз, — трябва да говоря с Джени. — Без да дочака разрешението на секретарката, той се запъти с широка крачка към офиса на Лиз. Подмина заседателна зала — откъм вратата се носеха гласове. Отвори вратата, без да чука, огледа се, но не я видя. — Елизабет Болд — каза. Всички поклатиха глави в синхрон. Една жена обаче му посочи да продължи по коридора. — Благодаря ви.
Излезе и внимателно затвори вратата след себе си.
Джени вече тичаше по коридора към него. Двамата бяха телефонни приятели, иначе се бяха виждали едва два-три пъти.
— Лу? — извика тя с разтревожен глас.
Изглежда все пак добре го познаваше, за да разпознае катастрофалността на случилото се по вида му, може би пък — помисли си той — това не беше трудно да се забележи.
— Не е нещо с децата, нали?
— Къде е тя?
— На заседание.
— Трябва да я видя веднага!
— Тя е с президента и с председателя на борда. Няма да продължи много дълго.
— Не ме интересува с кого е — изръмжа глухо. — Веднага искам да я видя! — извика. Погледна право в кафявите й очи и додаде: — Ще вдигна такъв скандал, какъвто изобщо не можеш да си представиш, Джени. Веднага! Няма значение колко важно е заседанието. Ясно ли е?
Пейджърът му нададе вой. Джени погледна към кръста му. Болд отмести якето си и също насочи поглед натам — към устройството, прикрепено за колана му. Като че беше прикрепено към някой друг, съвършено различен човек. Вдигна глава и погледна към дъното на коридора, към завоя, от който започваше коридорът на властта — по думите на Лиз. Тя беше там, в един от тези кабинети. Пейджърът го накара като че да изтрезнее. Натисна бутона за изключване на звука. Ето, отново е изправен пред проблема службата или семейството и независимо от разсъжденията през последния час, съжалението и разкаянието не беше така лесно да изхвърли пейджъра на боклука. Начетения беше на свобода, готов да убива хора. Болд беше абсолютно сигурен в това.
А Лиз беше на заседание и Джени изглеждаше решена да прегради с тялото си достъпа му до коридора на властта.
— Колко дълго ще продължи? — попита Болд.
В същото време освободи пейджъра от колана си и го наклони, така че да може да прочете съобщението на екрана. Това движение беше в нарушение на всичко, което си беше мислил досега. Вътрешният му глас попита: „Как можа?“. Нямаше какво да каже в своя защита. Разбира се, че имаше задължения към групата си, града, към нищо неподозиращите невинни жертви, но нито едно от тях не намери място в мислите му в този момент. Единствената констатация, явила се в мислите му, беше за това, как му е абсолютно ясно, че ще се отзове на съобщението и че каквато и да е причината за него, то щеше да го отдалечи отново от нея; че тя щеше да остане в заседателната зала, а той отново щеше да отиде да се пече на огъня в отдела си, притичвайки се на помощ при поредния спешен случай.
Болд погледна с тъга към Джени.
— Тя насрочи това заседание, Лу — поясни му Джени. — Каквато и да е причината, трябва да е много важна. Просто не мога да си позволя да ги прекъсна, това е всичко.
Болд кимна.
— Важна е, добре — съгласи се той. Сигурно им връчваше оставката си. Усети гърлото му да се свива от надигащата се мъка и реши да спести на помощничката гледката плачещ мъж на средна възраст. Насили се да каже само: — Кажи й, че съм идвал. Кажи й, че е много важно. Да ме потърси по мобифона — добави, успявайки да се овладее. Споменаването на мобифона го накара да го извади от джоба си и да го провери. Светеше лампичката с надпис „БАТЕРИЯТА ИЗТОЩЕНА“. Беше мъртъв — като всичко около него. — Не знам — избъбри той на Джени, усещайки се окончателно победен.
След което се извърна кръгом и се запъти към асансьора.
Джени го последва, но през целия път не изрече нито дума. Отвори му вратата към външната приемна, после избърза и му повика асансьор, може би защото той сигурно изглеждаше в момента абсолютно неспособен да извърши даже такова просто действие. Вратите се отвориха и Болд влезе в асансьорната клетка, улавяйки погледа на Джени тъкмо преди вратата му да се затвори. В него имаше съчувствие и притеснение. В неговия поглед имаше само студ и мъртвило — като топящ се лед.
Свърза се със службата си по радиостанцията в колата. Диспечерът го накара да изчака — прозвуча му като доживотна присъда.