Без шанс за разпознаване

Срещата не можеше да се състои в къщата на Емили, защото Дафи беше притеснена от неуточненото местонахождение на Начетения и от разгласената в медиите информация за помощта, оказана за разследването от страна на местна гадателка и дванадесетгодишен свидетел. Макар имената им да не бяха споменати, Дафи не искаше да поема никакви рискове. Искаше да предпази Бен от каквито и да било посегателства и опасности.

И Болд, и Сюзан щяха да се противопоставят на подобна среща, но обещанието си беше обещание.

Страхът, който изпитваше, не беше породен от критиката на която щеше да я подложи Болд. По-важното беше, че можеше да изгуби наскоро оформилото се чувство на привързаност към Бен заради Емили. Питаше се дали при резкия преход от едно възможно бъдеще с Оуен към настоящето с това дете не се беше извършил пренос на чувства; ако беше така, тя просто се самозаблуждаваше, а и не беше честно да използва момчето, за да омекоти приземяването си в реалността на настоящето. През последните десетина дни почти не беше мислила за Оуен. Той се показа достатъчно благоразположен и се държеше на дистанция, както тя беше поискала, но тази дистанция се беше превърнала в емоционална бездна, в черна дупка, от която тя не се беше върнала. Беше се освободила от него и това я караше да се чувства добре в много отношения. Липсваше й Корки, особено по вечерно време. Това, което й беше дало общуването с Корки, беше почти напълно изместено от общуването с Бен. Точно тази мисъл я мъчеше: ако загубеше Бен, в живота й щеше да зейне невероятна празнота — за изминалата седмица това дете беше направило за нея толкова много, колкото едва ли можеше да си представи.

Дафи не вярваше на Емили. Жената беше доказала, че е измамница и хитра артистка. Играеше си с човешките предразсъдъци, страхове и наклонности. Мамеше хората. Използваше положението на звездите и картите Таро, за да ги залъгва само с информация, каквато те биха искали да чуят. Но най-лошото от всичко беше, че притежаваше сърцето на Бен абсолютно незаслужено, ей така, без нищо; в очите на детето тази жена просто не можеше да греши. Ако тя кажеше на Бен да спре да говори за Дафи, той щеше да го направи; ако му кажеше да седне в колата й и да заключи вратите отвътре, той щеше да го направи. Само споменаването на името й караше очите му да се разширяват. Дафи осъзна, че чувствата й към Емили се дължат на ревност, така както изпитваше ревност и към Лиз — завист в тези случаи беше твърде мека дума. Това не й харесваше, тя самата не се харесваше и това откритие я накара да се запита още дали неизбежната раздяла с Оуен беше по негова вина, тяхна обща вина, или заради вътрешната й неудовлетвореност от самата себе си.

Булевард „Мартин Лутър Кинг“ се състоеше от четири платна, пресичащи на разстояние няколко километра икономически нееднородния негърски квартал, отделен от разположените около езеро Вашингтон квартали на белите богаташи чрез естествено природно образувание — продълговат и с висок и стръмен хребет хълм, простиращ се от север към юг. Дафи се дивеше как Сиатъл, както и много американски градове, беше разделен по расов, етнически и икономически признак на десетки малки общности, квартали и райони. Хората от отделните общности се придвижваха свободно между отделните райони, в повечето случаи без почти никаква опасност за живота, но опитай се да паркираш кола — притежание на негър, в район на друга общност, и полицията или бодигардовете пристигаха начаса. Не така се действаше при аналогичен случай — ако колата беше на бял човек.