Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
— Това ми харесва — кимна Болд.
— Най-големите текстилни фабрики се намират на юг и на североизток. Това съм го проучила добре. Лошата новина е, че съществуват много повече бояджийски цехове и печатници, отколкото би могло да се очаква. Има и нещо друго — независимо че хавлиената кърпа или халатът, който търсим, може да са били купени в Сиатъл, а може да са били щамповани на съвсем друго място. Ако са предложили по-ниска цена в Спокейн, Портланд или Боаз, може да са им нанесли сребристата щампа там някъде. А повечето от тези бояджийски цехове и печатници са всъщност самостоятелни малки фирмички, които щамповат надписи върху спортни униформени облекла и каквото се сетим още.
— Колко са? — попита Болд, притеснение замени обхваналия го преди малко ентусиазъм.
Тя избягна прекия отговор.
— Добре е, че „Жълтите страници“ са качени на диск — каза тя и посочи с ръка към персоналния си компютър.
Много малко полицаи биха си позволили да отделят пари от заплатата си, за да си купят свой собствен компютър.
— Колко са? — повтори Болд.
Усещаше нежеланието й да му каже и това разпали още повече любопитството му.
— Това е най-лошата новина! Шестстотин деветдесет и седем бояджийски цеха и печатници само в Сиатъл и околността.
На Болд тази цифра подейства като шамар. Всички седем членове на групата трябваше да проведат между тридесет и четиридесет телефонни разговора — по този начин щяха да надхвърлят отпуснатия им лимит.
Гейнис говореше бързо и развълнувано. Не беше човек, който се поддава на мрачни настроения.
— От тях можем да изключим доста. Защото не всички изработват надписи върху плат, така че списъкът намалява наполовина.
Това означаваше, че трябва да проведат около триста разговора. Невъзможно, помисли си Болд.
— Както се казва, нямаме физическа възможност да го направим.
Болд беше като смазан. Почувства, че се задушава, сякаш яката го стягаше. Беше безполезно да се надяват, че ще успеят нещо да направят.
— Свършени сме — въздъхна той.
— Имай малко повече вяра, сержант. Преди пет години биха ни потрябвали неколкостотин доброволци, които да ни помогнат с обажданията. Използвали сме и студенти… — Тя не му позволи да я прекъсне. — Но това беше с благословията на Шосвиц. Сега трябва да се справим без него. А с това може да се справи само гений на техниката — каза тя и усмивка озари бледото й лице. — И то не човек, а машина. — И тя продължи, без да си поеме дъх: — Веднъж сме го правили, спомняш ли си? Ла Моя има приятелка…
Кой друг, ако не Ла Моя, каза си Болд, без да я прекъсва.
— … управител на служба „Телемаркетинг“. Нали ги знаеш, онези отвратителни съобщения на запис, с които бомбардират хората на домашните им телефони. Той отиде да се срещне с нея и чакам всеки момент да се върне. Смята, че би могъл да я уговори да отдели няколко часа и да ни свърши тази услуга. Съобщението ще бъде нещо от рода на: „Тук е полицейското управление — Сиатъл, отдел «Убийства». Вашата компания може да разполага с информация във връзка с разрешаването на серия убийства в района на Сиатъл. Вашето сътрудничество може да се окаже много решаващо…“. И така нататък, привлечи им вниманието, като ги помолиш за помощ. Ла Моя каза, че тези машини, при положение че съобщението е кратко, могат да провеждат около двеста обаждания на час и не престават да звънят, докато от отсрещната страна не се отзове човешки глас. Вярвам му, и аз съм получавала няколко такива съобщения.
— И аз — кимна Болд.
— Ето, виждаш ли? Така може да се свържем с всички. Може някой от тях да се вслуша в съобщението и наистина да ни помогне. Добрата новина е, че ако приятелката на Ла Моя ни позволи да наемем нейния номер осемстотин7, ще можем да пратим съобщения и до Спокейн, Боаз и Портланд. — Тя понижи гласа си до шепот. — Ще спестим от парите на дребните информатори и ще ги дадем на този едър информатор и да се надяваме, че ще имаме късмет.
Тя наистина беше обмислила всичко.
— Това е разумно — съгласи се Болд, макар тонът му да не беше толкова оптимистичен. — Може би така ще постигнем резултат. Нека за момент обаче да изиграем една игра на асоциации върху информацията, с която разполагаме досега.
Усети разочарованието й, докато приготвяше лист и молив, за да записва. Щяха да се редуват, първа започваше Гейнис.
— Памучни нишки — каза тя.
— Сребриста боя, син плат.
7
Телефоните, започващи с 800 в САЩ, обикновено са на фирми, предлагащи услуги, обява, абонамент и очакващи да им се обадят клиенти. Тази услуга подсказва, че обаждане от която и да е точка на страната ще се таксува като градски разговор. — Б.пр.