Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
После диспечерът отново се обади и му каза:
— Има съобщение от детектив Джон Ла Моя. Искате ли да ви го прочета?
— Искам — излая Болд, потегляйки в същото време с колата.
— Съобщението гласи: „Трябва незабавно да поговорим. Обади се възможно най-бързо“.
Болд натисна бутона за обратна връзка и каза:
— Предайте му, че идвам.
Усещаше се като предател и измамник.
По пътя към полицейското управление спря пред една църква и влезе в нея. За негово учудване почувства се по-добре.
49.
Когато вратата на асансьора се отвори на петия етаж на сградата на Обществена безопасност, мълчанието, сковало разстроената психика на Болд, се пропука от какофонията от крещящите един през друг десетки репортери в комбинация с гората от черни тумбести микрофони, размахвани около него, и ослепителната светлина, струяща от прожекторите на телевизионните камери. Един от репортерите надвика всички:
— Начетения в ареста ли е, или не?
Шосвиц си проби настървено път сред тълпата и задърпа Болд към металната врата, водеща към отдел „Убийства“, не преставайки да повтаря:
— Без коментар! Без коментар!
Вратата се отвори и ги пропусна вътре, а представителите на печата останаха отвън, сякаш възпрени от една невидима граница — също като куче пазач, отхвърлено назад от късия си синджир. Но с тяхната липса какофонията не спря — само беше заменена от коментарите на хората от групата му, които, щом го видяха, скочиха и го обградиха като тексаски рейнджъри. Боби Гейнис му говореше нещо, но той не я чуваше. Ла Моя беше тук, Бърни Лофгрийн, също и няколко униформени полицаи, които още в началото бяха пожелали да се включат като доброволци. Забеляза и една жена на име Ричард от прокуратурата. Всички говореха в един глас, някои крещяха, надявайки се да бъдат чути. Шосвиц се присъедини към тях. Така, движейки се в пакет, всички продължиха към заседателната зала. Само един човек липсваше — Болд забеляза, че тя е застанала до вратата на залата, с кръстосани на гърдите ръце, с безупречна прическа, с очи, приковани в него, а на лицето й се беше изписал израз на крайна тревога. Само тя го познаваше достатъчно добре, за да си даде сметка какво е истинското му състояние; Шосвиц не го беше забелязал, твърде зает с журналистите; останалите не го бяха забелязали, вниманието им беше насочено по-скоро към това, което имаха да му казват, отколкото към самия него. Но тя го забеляза. Знаеше, че нещо се е случило, и в мига, когато се озоваха един до друг, го попита:
— Какво се е случило?
Той усети непреодолимо желание да й каже, но в същия миг гневният Шосвиц кресна:
— Много добре знаеш какво се е случило! Дошло е ново писмо!
Тя тихичко обясни на Болд, сякаш това имаше значение:
— Не е на себе си, защото един репортер е открил писмото в сутрешната поща на Гарман. А не ние.
— Начетения е още на свобода — извиси глас Шосвиц.
Болд само го погледна и поклати глава.
— Всички вън! — каза на насъбралите се. Улови Дафи за лакътя и я накара да остане. — Джон, ти остани.
Щом залата се изпразни, той затвори вратата и тримата останаха насаме.
Ла Моя започна да обяснява:
— Един репортер на „Таймс“ решил да проверява всеки ден пощата за Гарман. Сигурно някой вътрешен човек му е помогнал, но какъвто и да е случаят, той знаеше още преди нас за новодошлото писмо.
Болд изпъшка:
— И, разбира се, изпратено е след ареста на Гарман.
Ла Моя кимна.
— Правилно.
— Какво се е случило, Лу? — повтори Дафи, все със същия израз на крайна тревога по лицето си.
Погледите им се срещнаха. Той реши да отклони своя. Това я нарани още повече. И тя извърна глава.
— Какво е цитирал този път? — попита Болд. — Има ли значение?
Тя отговори, без да се извръща:
— Значение ли? Аз обърках всичко. Той не е начетен, Лу. Може би даже и не обича да чете. Портретът, който му направих, е погрешен. — Тя се извърна и ги изгледа последователно.
Признанието й привлече изцяло вниманието на Ла Моя. Болд за миг надмогна мъката си и забеляза колко е разстроена.
— Има парк, построен върху тунела за I-90, след подвижния мост, през който минава велосипедна алея. — И тя им разказа за рисунките и цитатите, спестявайки им причината, поради която се беше озовала там — срещата на Бен с Емили. — Портретът ми е погрешен.
Неловката тишина беше нарушена от Ла Моя.