Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Точно така и стана.
Готвача и Джеймс Лу пристигнаха в хотел „Плаза Атене“ точно в 11:00 на следващата сутрин. Номер 1104 представляваше апартамент с една спалня и две тоалетни, а Готвача и Джеймс Лу ми заприличаха на два агнеца, пристъпящи към кланицата.
Посрещнах ги още на самата врата. Първо прегърнах Готвача, после се здрависах по мъжки с Джеймс Лу — нисък, слаб, леко олисял човек в скъп костюм от плътна коприна без вратовръзка.
Отведох двамата до хола, непосредствено след антрето. Спалнята се намираше на противоположната страна на апартамента, а вратата й бе здраво залостена — по ред причини. Основната бе, че в нея, съоръжени със слушалки, револвери и доста мрачни физиономии, се намираха четирима агенти на ФБР, а именно: Агента маниак и Мормона плюс двама техници — и двамата на по трийсет и пет-шест години, с вид на хора, занимаващи се с ремонт на компютри.
През последните два часа бяхме анализирали обстойно хола: кой са най-добрите ъгли, от които камерите да снимат, къде да скрием микрофоните и прочее. Самото помещение не беше кой знае колко голямо — пет на седем метра, да речем, с три високи прозореца над Шестдесет и седма улица, пропускащи обилна светлина — прекалено силна светлина според техниците, та се наложи да пуснем плюшените завеси, чийто червен цвят ми напомняше за публичен дом.
Предложих на гостите ми да се настанят на дивана, след което седнах на един от фотьойлите — точно според указанията на момчетата в спалнята, които в този момент ни наблюдаваха на 30-сантиметров телевизионен екран посредством миниатюрната камера, вградена в дигитален часовник. Самият той бе поставен от техниците върху едната от страничните масички. В съответствие с издаденото от съдия разрешително само стаята бе оборудвана със специални разузнавателни средства, но не и аз. Единственото скрито по мен нещо бе дебелият плик, съдържащ петдесет хиляди долара и пъхнат в левия вътрешен джоб на тъмносиньото ми спортно сако. Когато възникнеше подходящият момент, щях да го връча на Лу.
След няколкоминутен светски разговор рекох:
— Държа да ти кажа, Джеймс, че Денис гарантира стопроцентово за теб. А за мен това е най-важното.
— Точно така — кимна Джеймс сериозно. — И пред мен Денис гарантира за теб, така че в това отношение всичко е наред.
— Което е прекрасно — намеси се Готвача, който не си падаше особено по целуването на задници. — Та след като си изяснихме това, дайте да се заемем с хубавата работа!
— Абсолютно съм съгласен — рекох. — Колкото по-бързо парите ми заминат зад граница, толкова по-добре. Между другото, Джеймс, най-вече ме успокоява фактът, че вече си имал много вземане-даване и с Боб. — И кимнах в израз на уважение. То е все едно да те препоръча самият папа, нали разбираш? — Е, по-скоро може би Дарт Вейдър, коригирах се наум.
— Да, ние отдавна имаме успешни контакти — кимна Джеймс. — Да не говорим по какъв смешен начин се запознахме.
— Така ли? — рекох. — Я разкажи да чуем.
— Ами аз бях, така да се каже, аварийният управляващ директор в едно от дружествата, които Боб беше тръгнал да изкарва на борсата — заяви гордо Джеймс.
— Да бе — прекъсна го Готвача, — голяма работа. Боб сключва сделката, спечелва десет милиона, но в самия ден на емисията истинският управляващ директор хвърля топа. Тоест възниква нуждата някой — който и да било — да заеме мястото му. Нищо лошо не казвам по твой адрес, Джеймс — обърна се към китайския си приятел.
— Аз и не се обиждам — отвърна онзи.
— И понеже Джеймс бе член на борда на директорите във фирмата по онова време, споразумяхме се той да заеме мястото на управляващия директор. След което той, естествено, направи всичко необходимо и затова сега е днес тук с нас.
Кимнах бавно, докато съобразявах какво е било „всичкото необходимо“, сторено от Джеймс. На езика на Готвача (а и на Вълка) то трябваше да означава, че Джеймс е продължил да продава евтино акции на Синеокия дявол и след началото на емисията.
— И какво стана после с дружеството? — попитах. — Успя ли да постигне нещо?
— Абе имаше известни колебания — рече Джеймс, — но в крайна сметка всички спечелихме.
— Най-важният извод е, че на Джеймс може да му се има доверие — заключи Готвача. — Компанията преживя колебанията, но Джеймс през цялото време беше бетон. И в твоя случай съм сигурен, че ще е бетон.