Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Никой не би могъл да каже колко щеше да трае това представление и какво щеше да изтърпи мистър Пикуик, ако бързо движещ се екипаж не бе спрял отведнъж съвсем наблизо, а от него слязоха старият Уордл и Сам Уелър: първият за по-късо време, отколкото е необходимо да се напише, дори и да се прочете, си проправи път до мистър Пикуик и го отведе в каретата точно когато другият привършваше третия си и последен рунд в единоборство с общинския стражар.
— Вървете при съдията! — извикаха десетина гласа.
— Я си вървете вие — отвърна им мистър Уелър, скачайки до кочияша. — Много му здраве — много му здраве от мистър Уелър на вашия съдия и му кажете, че съм му поиздънил пъдарина, и ако си назначи нов, пристигам утре пак да издъня и него. Хайде, карай, мой човек!
— Ще заведа дело за незаконно задържане срещу този капитан Болдуиг веднага щом се завърна в Лондон — рече мистър Пикуик, когато екипажът напускаше селището.
— Ние май минахме през негова земя без позволение — рече Уордл.
— Не ме е грижа — продължи мистър Пикуик, — аз ще заведа дело.
— Не, няма да го сторите — отвърна Уордл.
— Ще го сторя, ако ще би… — но насмешливият израз на мистър Уордл накара мистър Пикуик да се прекъсне и той запита:
— Защо не?
— Защото — отвърна старият Уордл и прихна да се смее, — защото това дело може да се обърне против някой от нас, като се изтъкне, че сме изгълтали порядъчно много студен пунш.
Прави, що прави мистър Пикуик, но не можа да удържи усмивката, напираща на устните му; усмивката прерасна в смях; смехът — в бурно кикотене и всички се заразиха от веселото настроение. А за да продължат в този дух, те се отбиха в първата кръчма по пътя си, поръчаха за всички по чашка грог, а за мистър Самюъл Уелър двойна порция от укрепителната течност.
Глава двадесета
В приземния етаж на мрачно здание, в най-долния край на Фриймънс Крот, Корнхил, седяха четиримата чиновници на господата Додсън и Фог, двама от адвокатите на негово величество при съда Кинг’с Бенч и съда за дребни граждански дела в Уестминстър, но също с право на защитници в отдела Чансъри68 при върховния съд; гореупоменатите чиновници имаха възможност да зърнат светъл божи ден и слънчев лъч, колкото човек, поставен на дъното на порядъчно дълбок кладенец; но те нямаха възможност да видят звезди през деня, каквато възможност съществуваше при второто положение.
Помещението за чиновниците на господата Додсън и Фог беше тъмна, влажна, миришеща на мухъл стая с висока дървена преграда, затуляща чиновниците от погледа на простолюдието; няколко дървени стола, много шумно цъкащ стенен часовник, календар, стойка за чадъри, закачалка и полици, върху които се мъдреха номерирани връзки от замърсени книжа, стари дървени касетки с хартиени етикети и какви ли не изпонащърбени глинени мастилници с най-разнообразна форма и големина. Стъклена врата водеше към коридора, отгдето се влизаше в съда, и пред външната страна на тази врата се появи мистър Пикуик с мистър Уелър по петите му — беше утрото на онзи петък, що настъпи след събитията, описани най-точно в предидущата глава.
— Е, влизайте де! — извика един глас иззад преградата в отговор на лекото почукване на мистър Пикуик по вратата. И така мистър Пикуик и Сам влязоха.
— Търся мистър Додсън или мистър Фог, сър — вежливо каза мистър Пикуик, приближавайки се към преградата с шапка в ръка.
— Мистър Додсън не е тука, а мистър Фог е страшно зает — отвърна гласът; същевременно главата с перо зад ухото, на която принадлежеше гласът, погледна над преградата към мистър Пикуик.
Беше безформена глава, чиято червеникава коса, грижливо причесана на крив път и загладена с помада, завършваше в два извити дълги кичура от всяка страна на плосковато лице, разкрасено от чифт мънички очи, цъфнало над много замърсена яка на риза и черна връзка с ръждив оттенък.
— Мистър Додсън не е тука, а мистър Фог е страшно зает — рече човекът, на когото принадлежеше главата.
— Кога ще се завърне мистър Додсън, сър? — попита мистър Пикуик.
68
Отдел във Върховния съд в Англия за дела, незасегнати от обичайното право.