Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)

— Рамзи — подхвърли чиновникът, който беше говорил с мистър Пикуик.

— Да, Рамзи, ужасно опърпан човечец. „Е, сър — подхвана старият Фог и го гледа най-свирепо, знаете му номера. — Е, сър, значи, дошли сте да приключим тази работа?“ — „Да, затуй съм дошъл, сър — казва Рамзи и пъха ръка в джоба си за парите. — Дългът ми е две лири и десет шилинга, разноските — три лири и пет шилинга, ето ви ги всичките, сър“ — и въздъхна кротичко, докато вадеше парите, загънати в парче попивателна. Старият Фог погледна най-първо парите, след туй него, а после се покашля свойски, тъй че веднага разбрах, че нещо се мъти. „Вие, струва ми се, не знаете, че сме подали тъжба за закъснението, а това значително увеличава разноските“ — рече Фог. „Какво приказвате, сър — рече Рамзи и се отдръпна стреснат. — Та срокът беше до снощи.“ — „И все пак е изтекъл — отвърна му Фог. — Моят чиновник току-що излезе да подаде тъжбата. Мистър Джаксън излезе да подаде тъжбата по делото Булмън-Рамзи, нали, мистър Уикс?“ Аз, разбира се, казах „да“, а след това Фог пак се покашля и погледна Рамзи. „Боже мой — извика Рамзи. — Аз пък направо щях да се побъркам, докато събера толкова много пари, а всичко било напразно.“ — „Съвсем напразно — хладно отвърна Фог, — и най-добре би било да се върнете обратно, да посъберете още и да ги донесете навреме.“ — „От’де да ги взема, за бога!“ — извика Рамзи и удари с юмрук по писалището. „Не ме заплашвайте, сър!“ — отвърна Фог, като нарочно се правеше на ядосан. „Аз не ви заплашвам, сър“ — рече Рамзи. „Да, заплашвате ме — рече Фог. — Махайте се оттук, сър; махайте се от тази кантора и се върнете обратно, когато се научите на прилично държане.“ Рамзи се опита да каже нещо, но Фог не му даде, така че той си сложи парите в джоба и се измъкна. Едва-що се затвори вратата, и Фог се обърна към мен с любезно усмихнато лице, като изваждаше въпросната тъжба от външния си джоб. „Уикс — вика, — вземете файтон, за да стигнете колкото може по-скоро до Темпл и подайте ето тази тъжба. Разноските по делото са в кърпа вързани, защото той е улегнал човек с голямо семейство и заплата от двадесет и пет шилинга на седмица и ако ни даде адвокатска гаранция — а няма как да не го стори най-накрая, — работодателите му ще съблюдават да се разплати, сигурен съм; тъй че трябва да изстискаме колкото се може повече от него; ние действуваме съвсем по християнски, мистър Уикс, защото за човек с неговото голямо семейство и малък доход един добър урок ще бъде само от полза, да не затъва пак в дългове, нали, мистър Уикс, нали?“ — и се усмихна тъй добродушно, като излизаше, да ти е драго да го гледаш. Знаменит делови човек е той — заключи Уикс с тон, пропит с възхищение. — Знаменит е, нали?

Останалите трима радушно се присъединиха към неговото мнение и този разказ им достави безкрайно удоволствие.

— Добри хора са тез тука, сър — пошепна мистър Уелър на господаря си. — Много им са хубави смешките, сър.