Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Мистър Пикуик кимна в знак на съгласие и се покашля, за да привлече вниманието на младите джентълмени зад преградата, които, след като си поначесаха езиците в малкия си задушевен разговор, благоволиха най-после да обърнат внимание на новодошлия клиент.
— Може би Фог е вече свободен — рече Джаксън.
— Сега ще проверя — рече Уикс, като лениво слезе от високата си табуретка. — Кой да доложа, че търси мистър Фог?
— Пикуик — отговори прославеният герой на тези записки.
Мистър Джаксън тръгна за горния етаж да свърши тази задача и веднага се върна да съобщи, че мистър Фог щял да приеме мистър Пикуик след пет минути; и като направи това съобщение, чиновникът се върна на писалището си.
— Как, каза, му било името? — пошепна Уикс.
— Пикуик — отвърна Джаксън, — той е ответник до делото Бардел-Пикуик.
Отведнъж зад преградата се чу приглушен смях, придружен от потропване на нозе.
— Онези ви скиват, сър — пошепна мистър Уелър.
— Скиват ли ме, Сам? Какво означава това „скиват ме“? — запита мистър Пикуик.
Вместо отговор мистър Уелър посочи с палец през рамото си и мистър Пикуик, поглеждайки нагоре, си даде сметка за приятното обстоятелство, че и четиримата явно извънредно развеселени чиновници бяха проточили шии над дървената преграда и най-внимателно изучаваха фигурата и общия вид на предполагаемия съблазнител на женски сърца и рушител на женско щастие. Щом той повдигна очи, редицата глави тутакси изчезна и веднага се дочу звукът от пера, скърцащи по хартия с бясна скорост.
Внезапно издрънча звънчето, провесено в кантората, призоваващо мистър Джаксън в стаята на мистър Фог, отгдето той се върна, за да съобщи, че „той“ (Фог) бил готов да види мистър Пикуик, ако би се качил на горния етаж.
И тъй мистър Пикуик се качи на горния етаж, оставяйки Сам на долния. На вратата, водеща към двете задни стаи, имаше много четлив надпис с внушителните думи „Мистър Фог“ и след като почука и съответно получи отговор да влезе, Джаксън въведе мистър Пикуик вътре.
— Върна ли се мистър Додсън? — запита мистър Фог.
— Току-що се върна, сър — отговори Джаксън.
— Помолете го да дойде тук.
— Да, сър.
Джаксън излезе.
— Седнете, моля, сър — рече Фог. — Ето ви днешния вестник, сър; моят съдружник сега ще бъде тук и ще можем да поговорим по вашия въпрос, сър.
Мистър Пикуик седна и взе вестника, но вместо да чете, надзърна над разгънатия вестник и заоглежда деловия мъж: беше възстар пъпчив човек, явно привърженик на растителна храна, с черен жакет, тъмни меланж панталони и къси черни гетри; от онзи вид хора, що изглеждат тъй сраснали с писалището, на което работят, че и мислите, и чувствата им сякаш са от същата материя.
След няколкоминутно мълчание се появи мистър Додсън, пълен, внушителен човек с остър поглед и висок глас; и разговорът започна.
— Това е мистър Пикуик — рече Фог.
— А! Вие ли, сър, бяхте ответникът по делото Бардел-Пикуик? — запита мистър Додсън.
— Да, сър — отвърна мистър Пикуик.
— Е, сър — поде Додсън, — какво предлагате?
— Да, да! — намеси се Фог, като пъхна ръце в джобовете на панталоните си и рязко се отметна назад на стола си. — Какво предлагате, мистър Пикуик?
— Мълчете, Фог — рече Додсън. — Нека чуя какво има да ми каже мистър Пикуик.
— Аз дойдох тук, господа — рече мистър Пикуик, поглеждайки спокойно двамата съдружници, — аз дойдох тук да изразя учудването си от писмото, което получих от вас онзи ден, и да запитам какви основания бихте могли да имате, за да заведете дело срещу мене.
— Основания за… — Фог бе изрекъл толкова, когато биде прекъснат от Додсън.
— Мистър Фог — рече Додсън, — ще говоря аз.
— Извинявайте, мистър Додсън — рече Фог.
— Колкото до основанията за съдебно преследване — продължи Додсън с приповдигнат нравоучителен тон, — вие ще трябва да запитате собствената си съвест, собствените си чувства. Ние, сър, ние се ръководим единствено от показанията на нашата довереница. Тези показания може да са истински, сър, може и да са лъжливи; може да са правдиви, а може и да са неправдоподобни; но ако са истински и правдиви, аз мога без колебание да ви уведомя, сър, че нашите основания за съдебен иск са сериозни, сър, и са непоклатими. Вие може да сте нещастна жертва, сър, а може и да сте просто измамник; но ако аз бих бил съдебен заседател, сезиран да се произнеса върху вашето поведение, сър, мога да се закълна, че не бих взел друго освен едно-единствено решение.