Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
Трябваше ми малко време, докато осъзная кой е неин гост тази вечер — Уилям Хънди. Беше с костюм, не онзи синия, а един стар, приличен на дрехите, носени от селските проповедници. Неизвестно по какви причини той авторитетно се изказваше по въпроси, свързани с арабите и ОПЕК.
— ОПЕК е причината „Тексако“ да не зарежда нашите бензиностанции. Помня, че когато бях малък, навсякъде имаше бензиностанции на „Тексако“, а сега тези араби — беше нещо от рода на това, което наричате изкупуване на дружество със заемни средства…
— Виж — казах на Чарлс, но докато го накарам да излезе от пиянския ступор и да погледне нагоре, бяха преместили на „Риск“.
— Какво? — попита той.
— Нищо.
„Риск“, „Колелото на късмета“, после пак на „МакНийл/Леърър“, при това доста дълго, но някой изкряска:
— Разкарай тая помия, Доти.
— Добре де, какво искате да гледате?
— „Колелото на късмета“ — провикна се дрезгав хор.
Но „Колелото на късмета“ свършваше, водещата Вана пращаше бляскава целувка и преди да се усетя, отново се озовахме в имитацията на фермерска къща с Уилям Хънди. Сега той говореше за появата си предната сутрин в предаването „Днес“.
— Вижте — каза някой, — това е онзи, който държи „Ридиймд Рипеър“.
— Не го държи той.
— А кой тогава?
— Двамата с Бъд Олкърн го държат.
— Я млъквай, Боби.
— Не — каза господин Хънди, — не видях Уилърд Скот162. Смятам, че нямаше да мога да кажа нищо, ако го бях видял. Но операцията навън е голяма, разбира се, по телевизията не изглежда чак толкова.
Ритнах Чарлс по крака.
— А — каза той безизразно и с несигурна ръка вдигна чашата си.
Изненадах се, когато видях колко бъбрив бе станал господин Хънди само за четири дни. Още повече се изненадах, когато видях колко топло го посреща публиката в студиото, задаваше му въпроси от наказателната система до ролята на дребния бизнесмен в обществото и се тресеше от смях на жалките му шеги. Според мен тази му известност можеше да се дължи само на онова, което бе видял или твърдеше, че бе видял. Вдървеното му поведение и запъването бяха изчезнали. Сега бе скръстил ръце на корема си и отговаряше на въпросите със спокойната усмивка на благославящ първосвещеник. Чувстваше се толкова удобно, че в държанието му имаше нещо очевидно непочтено. Чудех се защо явно никой освен мен не можеше да го забележи.
Нисък, тъмен мъж по риза, който от известно време размахваше ръка във въздуха, най-накрая бе посочен от Лиз и се изправи.
— Казвам се Аднан Насар и съм палестински американец — каза той скорострелно. — Преди девет години дойдох тук от Сирия, получих американско гражданство и съм заместник-управител в „Пица Пад“ на магистрала 6.
Господин Хънди наведе глава на една страна.
— Виж какво, Аднан — приветливо му каза той, — предполагам, че подобна история е доста необичайна за твоята страна. Но тук системата работи така. За всеки. При това, без да се обръща внимание на расата или цвета на кожата.
Ръкопляскания.
С микрофон в ръка Лиз слезе по пътеката и посочи някаква жена с бухнала прическа, но палестинецът ядно заразмахва ръце и камерата се прехвърли на него.
— Не в това е въпросът. Аз съм арабин и съм възмутен от расистките обиди, които отправяте срещу моя народ.
Лиз се върна при Аднан и за да го успокои, постави ръка на рамото му, точно в стила на Опра. Уилям Хънди, седнал на стол в стил „шейкър“ на подиума, леко се помести и се наведе напред.
— Харесва ли ти тук? — безцеремонно попита той.
— Да.
— Искаш ли да се върнеш?
— Сега — силно каза Лиз, — никой не се опитва да каже, че…
— Защото корабите — продължи господин Хънди още по-високо, — плават и в двете посоки.
Барманката Доти се изсмя възторжено и си дръпна от цигарата:
— Точно така, кажи му го.
— Какъв е произходът на вашето семейство? — саркастично попита арабинът. — Вие индианец ли сте или?
Господин Хънди не показа с нищо, че го е чул.
— Ще ти платя да се върнеш — каза той. — Колко струва сега еднопосочният билет до Багдад? Ако искаш, ще…
— Мисля — побърза да се намеси Лиз, — че погрешно сте разбрали онова, което се опитва да каже господинът. Той просто се опитва да посочи, че… — тя почти прегърна палестинеца, но Аднан яростно отмахна ръката й.
— Цяла вечер говорите обиди по адрес на арабите — изкрещя той. — Не знаете какво значи да си арабин — и се удари по гърдите с юмрук. — Но аз знам дълбоко в себе си.