Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
— Нали не мислите, че се е самоубил?
Изражението на Скиола не се промени, но от ноздрите му излезе тънка струйка дим, сякаш леко да намекне, че е изненадан.
— Защо мислиш така?
— Защото някой вътре току-що го каза.
Погледна към Давънпорт.
— Синко, не бих обръщал много внимание на тези хора. Не знам какво ще открие полицията, решението ще е тяхно, нали разбираш, но не мисля, че ще се произнесат за самоубийство.
— Защо?
Скиола спокойно примигна срещу нас, очите му бяха кръгли и с натежали клепачи като на костенурка.
— Нищо не сочи, че е самоубийство, поне доколкото знам. Шерифът смята, че вероятно е излязъл, не се е облякъл достатъчно топло, времето се е развалило и може би е бързал прекалено много да се прибира…
— Не знаят със сигурност — каза Давънпорт, — но явно е пил.
Скиола направи по италиански отегчен жест в знак на примирение.
— А дори и да не е пил, земята е била твърде разкаляна. Валеше. Може да е било тъмно, няма как да разберем.
Известно време никой не каза нищо.
— Виж, синко — внимателно изрече Скиола, — това е просто мое мнение, но ако ме питате, вашият приятел не се е самоубил. Видях мястото, откъдето е паднал. Храсталаците на ръба бяха напълно, сещате се — и перна леко с ръката си във въздуха.
— Изтръгнати — рязко се намеси Давънпорт. — Имаше пръст под ноктите му. Хлапето се е опитвало да сграбчи всичко, което е попаднало пред очите му, когато е падало.
— Не че се опитвам да обясня какво се е случило — каза Скиола. — Опитвам се просто да ви кажа да не вярвате на всичко, което чувате. Мястото там горе е опасно, трябва да го оградят или да направят нещо… Може би трябва да поседнеш за малко, скъпа — обърна се той към Камила, която бе позеленяла.
— При всички положения колежът е загазил — продължи Давънпорт. — От начина, по който говореше жената от Студентската служба съдя, че вече се опитват да избягат от отговорност. Ако се е напил на купон в колежа… Преди две години имаше подобен процес там, откъдето произхождам, в Нашуа. Едно хлапе се напило на купон на някакво студентско братство, заспало в купчина сняг, снегорините се натъкнали на него. Предполагам, че всичко зависи от това колко са били пияни и къде са изпили последното питие, но дори и да не е бил пиян, положението на колежа не е никак розово, нали? Момчето е студент в колежа, това му се е случило в студентското градче. Моите уважения към родителите, но ги срещнах и ми е ясно, че са от типа хора, които ще заведат дело.
— Вие какво мислите, че се е случило? — обърна се Хенри към Скиола.
Посоката, в която клоняха въпросите на Хенри, не ми се струваше разумна, особено тук и сега, но Скиола оголи зъби в изтощена гримаса, като стар пес или опосум — прекалено много зъби, все потъмнели и покрити с петна.
— Аз ли? — попита той.
— Да.
За секунда Скиола не каза нищо, просто дръпна от цигарата и наведе глава.
— Синко, няма никакво значение какво мисля — подхвана той след малко. — Случаят не е за федералните.
— Моля?
— Иска да каже, че случаят не е за федерално разследване — намеси се рязко Давънпорт. — Тук не е извършено федерално нарушение. Местните ченгета трябва да решат. Първоначално ни повикаха заради онази откачалка от бензиностанцията, но той нямаше нищо общо със случая. Преди да дойдем, от Вашингтон ни изпратиха по факса много информация за него. Знаете ли каква откачалка е? През 70-те години пращал какви ли не шантави писма на Ануар Садат. Слабително с вкус на шоколад, кучешки лайна, каталози със снимки на голи жени от Изтока. Никой не му обърнал внимание, но когато убиха господин Садат, кога беше това, през 1982, от ЦРУ проверили Хънди. От тях имаме цялата налична информация за него. Никога не е бил арестуван, не е имал никакви проблеми със закона, но пък каква откачалка е! Сметките му за телефон са на стойност хиляди долари, само заради разни гадни разговори, които води с Близкия изток. Видях едно писмо, написано до Голда Мейр163, в което я нарича своя любяща братовчедка… Искам да кажа, че човек трябва да е подозрителен, когато някой като него се появи на сцената. Изглеждаше достатъчно безобиден, дори не се интересуваше от наградата, опитахме се да му подхвърлим фалшив чек, но не го и погледна. Но човек трябва да внимава точно за такива като него. Спомням си, че през далечната 1978 година Морис Лий Хардън изглеждаше толкова мил, поправяше ръчни и стенни часовници, даваше ги на бедните деца, но никога няма да забравя деня, когато разкопаха зад работилницата му с кофата на багера…
— Харв, тия хлапета сигурно не си спомнят за Морис Лий Хардън — каза Скиола и остави цигарата да падне от ръката му. — Това се е случило, преди да се родят.