Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
— Какво?
— Накара ни да убием прасенце.
Не се стреснах толкова много от признанието, колкото от зловещото спокойствие, с което го изрече.
— Боже мой!
— Прерязахме гърлото му. После се редувахме и го държахме един над друг, така че да облее с кръв главите и ръцете ни. Беше кошмарно. Едва не повърнах.
Струваше ми се, че не бе кой знае колко мъдро да се поливаш с кръв, пък била тя и свинска, след като току-що си извършил убийство, но само добавих:
— Защо ви е накарал да го направите?
— Убийството е омърсяване. Убиецът осквернява всеки, до когото се приближи. Единственият начин да се пречистиш от кръвта е чрез друга кръв. Оставихме кръвта на прасето да ни облее. После се прибрахме и я отмихме. След това се почувствахме по-добре.
— Нима се опитваш да ми кажеш, че…
— О, не се притеснявай — побърза да добави тя, — не мисля, че този път мисли да направи същото.
— Защо? Не проработи ли?
Не успя да схване сарказма ми.
— О, не. Мисля, че проработи.
— Тогава защо да не го направите отново?
— Защото Хенри май си мисли, че това може да те разстрои.
Някой несръчно се опита да напъха ключ в ключалката и след малко Чарлс влетя през вратата. Разтърси рамене, за да свали палтото си и го остави да падне на купчина върху пода.
— Здравейте, здравейте — показа се през прага и се отърси от сакото си по същия начин. Не влезе във всекидневната, а свърна рязко по коридора към спалните и банята. Отвори се една врата, после друга.
— Мила, момичето ми — чух го да вика. — Къде си, скъпа?
— О, Боже — каза Камила и продължи на висок глас. — Чарлс, тук сме.
Чарлс отново се появи. Беше разхлабил вратовръзката си, а косата му бе разчорлена.
— Камила — каза той и се облегна на рамката на вратата. — Камила — и тогава ме видя.
— Ти — продължи не толкова любезно. — Ти какво правиш тук?
— Просто пием чай — каза Камила. — Искаш ли?
— Не — обърна се и пак изчезна в коридора. — Прекалено късно е. Лягам си.
Затръшна се врата. С Камила се спогледахме. Аз станах.
— Ами по-добре да си тръгвам.
Все още имаше хайки, но броят на хората от града в тях беше намалял драстично и нямаше почти никакви студенти. Полицаите бяха затегнали редиците си, внимаваха да не изтича информация и започнаха да действат съвсем професионално. Чух, че са извикали медиум, дактилоскопист и специален екип от кръвоследници, обучени в Данемора. Може би защото си въобразявах, че съм опетнен от нещо тайно и неосезаемо за хората, но не и за кучешкия нос, защото във филмите кучето винаги първо надушва истинската същина на любезния и неподозиран от никого вампир, мисълта за кръвоследниците събуди суеверието ми, аз започнах да избягвам всякакви кучета, дори глупавите лабрадори на преподавателя по керамика, които постоянно тичаха с провиснали езици подир някое фризби. Хенри пък бе много по-обезпокоен от медиума, защото вероятно си представяше някаква трепереща Касандра, изричаща неразбираемите си пророчества пред хор от полицаи.
— Ето как ще ни разкрият — с мрачна увереност казваше той.
— Нали не вярваш в тези неща?
Хенри ме погледна с неописуемо презрение.
— Учудваш ме — каза. — Смяташ, че нищо не съществува, ако не можеш да го видиш.
Медиумът се оказа млада майка от северен Ню Йорк. Ударил я ток от съединителен проводник, изпаднала в кома, а след три седмици, когато се събудила, „познавала“ неща само като докоснела даден предмет или ръката на непознат. Помогнала на полицията за успешното приключване на няколко случая с изчезнали хора. Веднъж открила тялото на удушено момче като направо посочила района в една топографска карта. Хенри, който бе толкова суеверен, че понякога оставяше чинийка с мляко пред входната си врата, за да умилостиви злите духове, бродещи наоколо, я наблюдаваше като омагьосан, когато тя минаваше през студентското градче — с очила с дебели стъкла, дълго палто и червена коса, привързана с червен шал на бели точки.
— Жалко — каза Хенри, — много бих искал да говоря с нея, но няма да посмея.
Мнозинството от състудентите ни обаче вдигнаха голяма шумотевица, когато научиха една новина, която и днес не знам дали бе истина — че Службата за борба с наркотиците била изпратила агенти и провежда тайно разследване. Когато Теофил Готие пише за въздействието на „Чатъртън“159 на Вини върху парижката младеж казва, че през деветнадесети век на практика човек можел да чуе пукота от пистолетите на самотата в нощта. Сега, в Хампдън, нощта бе изпълнена с шума от тоалетните казанчета. Пристрастените към успокоителните и кокаина се препъваха с изцъклени очи, замаяни от внезапните си загуби. Някой пуснал толкова много трева в тоалетната в ателието на скулпторите, че се наложило да викат хора от ВиК, за да почистят септичната яма.