Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
— … ужасяващо място, прокълнато място — каза замечтано, — град след град, погребани един под друг, разрушени градове, изпепелени градове, а тухлите им разтопени до стъклообразно състояние… ужасяващо място — повтори той разсеяно, — прокълнато място, гнездо на малките кафяви пепелянки, наричани от гърците „antelion“, и на хиляди и хиляди богове на смъртта с лица на сови, в интерес на истината били богини, някакъв кошмарен първообраз на Атина, фанатично и сурово вперили поглед от гравюрите в книгата.
Не знаех къде беше Франсис, а не се налагаше да питам къде бе Чарлс. Предишната нощ се наложи да го докарам до дома му с такси, да му помогна да се качи по стълбите и да си легне в леглото, където, съдейки по състоянието, в което го оставих, беше все още. Два сандвича със сирене и мармалад бяха завити в салфетка и лежаха в чинията на Камила. Тя не си беше вкъщи, когато докарах Чарлс, а сега изглеждаше като че ли току-що бе станала от леглото: разрошена коса, без червило, навлякла бе сив вълнен пуловер, който покриваше китките й. От цигарата се виеше тънка струйка с цвета на небето отвън. Малко бяло петънце на идващ от града автомобил жужеше по мокрия път от далеч, но с всеки изминал миг и всеки черен завой ставаше все по-голямо.
Беше късно. Обядът бе свършил и хората си тръгваха. Изгърбен, стар разсилен влезе бавно с бърсалка и ведро в ръка и започна, сумтейки уморено, да разлива вода по пода край масата за напитките.
Камила гледаше навън през прозореца. Изведнъж очите й се разшириха. Бавно, с недоверие вдигна глава, но после бързо се изправи и проточи врат, за да види по-добре.
Аз също видях и пристъпих напред. Точно под нас бе спряла линейка. Двама помощници, следвани от глутница фотографи, с наведени глави заради дъжда, бързаха да влязат, а между тях имаше носилка. Нещото на нея бе покрито с чаршаф, но точно преди да я промушат през двойните врати с едно дълго и леко движение, все едно мушкаш хляб във фурна, а после да ги затръшнат, видях, провиснал от ръба на носилката края на жълт дъждобран.
Викове, далеч, на долния етаж на столовата, врати се затръшват, нарастващ безпорядък, гласове, заглушаващи други гласове и накрая един пресипнал глас се извиси над останалите:
— Жив ли е?
Хенри си пое дълбоко дъх. После затвори очи, издиша остро и с ръка на гърдите се стовари върху стола си, сякаш беше прострелян.
Ето какво се бе случило.
Около един и половина във вторник следобед осемнадесетгодишната първокурсничка от Таос, Ню Мексико Холи Голдсмит, решила да изведе на разходка своя голдън ритрийвър Майло.
Холи, която учела модерни танци, знаела за издирването на Бъни, но както повечето студенти от нейния курс не участвала в него. Възползвала се от неочакваната ваканция, за да си навакса със съня и ученето между семестрите. Съвсем разбираемо не искала да се натъкне на част от хайката, докато била навън. По тази причина, решила да преведе Майло зад игрищата за тенис по посока на клисурата, тъй като мястото вече било претърсвано, а и било особено любимо на кучето.
Ето какво разказа Холи:
— Щом се отдалечихме достатъчно от студентското градче, отвързах Майло от каишката, за да тича на воля. Харесва му…
Стоях там, на ръба на клисурата, и го чаках. Катереше се по насипа, тичаше наоколо и лаеше, както винаги. Този ден бях забравила топката му за тенис. Мислех, че беше в джоба ми, но съм сбъркала, така че пообиколих и събрах няколко пръчки, които да му хвърлям. Когато се върнах на ръба на насипа, видях, че държеше нещо между зъбите си и го разтърсваше. Не искаше да дойде, когато го повиках. Помислих, че е хванал заек или нещо такова…
Предполагам, че го бе разровил, главата и ъ, гърдите му, не можех да видя много ясно. Първото, което забелязах бяха очилата… висяха на едното му ухо и се клатушкаха напред-назад… да, моля… сякаш облизваше лицето му… за миг помислих, че… (неразбираемо).
Тримата бързо слязохме долу, разсилният гледаше със зяпнали уста, готвачите надничаха от кухнята, а жените от кафенето, облечени в жилетки, се бяха облегнали на парапета. Минахме край бара за бързи закуски, край пощата, където червенокосата жена за първи път бе оставила вълнения си шал и чантата с най-различни прежди, бе застанала на вратата със смачкана хартиена кърпичка в ръка и ни проследи с любопитство, когато се втурнахме по коридора към главната зала на столовата. Там се бяха струпали мрачни на вид полицаи, шерифа, надзирателя на дивеча, охраната, непознато плачещо момиче и човек, който правеше снимки. Всички говореха в един глас, когато изведнъж някой вдигна глава към нас и извика: