Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
— Никога не съм чувал за Флипър Лийч.
— Знаеш я Флипър. Кучка. Всички й викат Флипър, защото още през първата година удари волвото на баща си четири пъти.
— Не ми е ясно какво общо има тази Флипър с всичко останало?
— Няма нищо общо, Ричард, приличаш на онзи от „Драгнет“155, който винаги се интересуваше от фактите. Лаура просто се е побъркала, от Студентската служба заплашват да се свържат с родителите й, ако не им каже как огледалото се е озовало в стаята на Бъни. Тя, разбира се, няма никаква представа и забележи, ония от ФБР са разбрали за екстазито, което е взела на пролетния купон и искат от нея да им каже имената. Казах й „Лаура, не го прави, ще стане точно като с Флипър, всички ще те намразят и ще трябва да се преместиш в друг колеж.“ Точно както казваше Брам…
— Къде е Клоук сега?
— Тъкмо това се канех да ти кажа, ако само си беше затворил устата за минута. Никой не знае. Направо се беше побъркал и снощи поиска от Брам колата му, за да напусне колежа, но тази сутрин колата си беше на паркинга, с ключовете на таблото, а никой не го е виждал, няма го в стаята му, нещо странно се случва там, но със сигурност не знам какво… Дори повече няма да вземам мет. Хибиджибивил156. Между другото, канех се да те питам, какво е станало с окото ти?
Когато се озовах отново у Франсис с близнаците, Хенри обядваше със семейство Коркоран. Разказах им онова, което ми бе казала Джуди.
— Знам го това огледало — каза Камила.
— Аз също — добави Франсис. — Старо, на петна, тъмно. От известно време беше в стаята на Бъни.
— Мислех, че е негово.
— Чудех се откъде го е взел.
— Ако момичето го е забравило в дневната — каза Чарлс, — може да го е намерил и прибрал.
Което беше доста вероятно, тъй като Бъни имаше лека склонност към клептомания и бе склонен да прибира всеки дребен и не много ценен предмет, който се изпречеше пред очите му — нокторезачка, копчета, тиксо. Криеше ги из стаята си в малки, хаотично претъпкани скривалища. Пазеше порока си в тайна, но същевременно не изпитваше никакво угризение и доста открито отнасяше предмети с по-голяма стойност, които бе открил без надзор. С толкова голяма увереност и тежест мушкаше бутилки с алкохол или неохранявани кутии от цветарницата под мишница и си излизаше, без да се обърне, та се чудех дали съзнава, че бе кражба. Веднъж го чух енергично и без ни най-малко да се стеснява, да обяснява на Марион какво според него трябва да бъде причинено на хора, които крадат храна от общия хладилник.
Нещата вървяха зле за Лаура Стора, но нещастният Клоук съвсем го бе закъсал. По-късно щяхме да научим, че не е върнал колата по свое собствено желание, а бил накаран от агентите на ФБР, които наредили да го спрат преди да е успял да се отдалечи и на петнадесет километра от Хампдън. Отвели го обратно в класната стая, където бяха установили щаба си и го държали почти цялата неделна нощ. Не знам какво са му казали, но в понеделник сутринта поискал адвокат, който да присъства на разпитите.
Хенри каза, че госпожа Коркоран била разгневена, задето някой изобщо си е позволил да предположи, че Бъни взема наркотици. На обяда в „Брасери“ някакъв репортер се приближил до масата им и ги попитал дали имат да кажат нещо за „вещите, свързани с употребата на наркотици“, които били открити в стаята на Бъни.
Господин Коркоран се сепнал, внушително сбърчил вежди и казал:
— Ами, разбира се, кхъ, хм…
Госпожа Коркоран, която режела пържолата au poivre157 с потисната ярост, без дори да вдигне очи, подхванала язвителна филипика. Вещите, свързани с употребата на наркотици, не били наркотици и било жалко, че пресата е решила да отправя обвинения срещу хора, които не присъствали, за да се защитят. Преживявали трудни мигове и нямали нужда от намеците на непознати, че синът им бил наркодилър. Всичко това бе повече или по-малко смислено, та на следващия ден „Поуст“ отпечата дословно думите й, придружени с неласкава снимка на госпожа Коркоран със зейнала уста и заглавието: „МАМА КАЗВА: НЕ И МОЯТ СИН“.