Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
— Красиво е — отбеляза мечтателно Роуз. — Само като си помисля, че ние трябваше просто да го посадим в пръстта и после то само си знае работата.
Елайза се усмихна мило.
— Просто е изпълнило природното си предназначение.
Роуз прехапа устна и остави червена следа.
— Тук сякаш се чувствам отново на седемнайсет, точно преди да замина за Ню Йорк. Изпълнена с вълнение и радостно очакване — усмихна се тя на Елайза. — Имам чувството, че е минала цяла вечност, откакто седяхме тук двете, само ти и аз, както правехме като малки.
Вълна от носталгия отми изпълнената със завист и разочарование година. Елайза силно стисна ръката на Роуз.
— Разбира се, че е така, братовчедке.
Роуз се позакашля и крехкото й тяло се разтърси от усилието. Елайза тъкмо понечи да загърне раменете й е шал, когато Роуз отново заговори:
— Получавала ли си новини от къщата напоследък?
Елайза отговори предпазливо, чудейки се какво е предизвикало внезапната смяна на темата.
— Видях се с Мери.
— Значи, знаеш — погледна я в очите Роуз и задържа погледа й, преди тъжно да поклати глава. — Тя не ми остави избор, братовчедке. Знам, че двете сте близки, но е немислимо Мери да остане в „Блакхърст“ в това състояние. Разбираш го, нали?
— Тя е добро и предано момиче, Роуз — внимателно каза Елайза. — Да, не отричам, че е постъпила неблагоразумно, но дали не би могла да се смилиш над нея? Мери няма никакви доходи, а очаква дете и има нужди, които трябва да посреща. Моля те, Роуз, постави се на мястото на Мери, представи си колко й е трудно.
— Уверявам те, че не съм мислила за почти нищо друго.
— В такъв случай разбираш…
— Някога копняла ли си за нещо, Елайза, искала ли си някога нещо толкова силно, че да не можеш да живееш без него?
Елайза се замисли за пътешествието си по море. За обичта си към Сами. За нуждата си от Роуз.
— Повече от всичко на света искам да имам дете. Сърцето ме боли, както ме болят ръцете. Понякога усещам в тялото си тежестта на детето, което копнея да притисна в обятията си. Копнея за топлата му главичка в извивката на ръката ми…
— Със сигурност някой ден…
— Да, да, някой ден… — Немощната усмивка на Роуз противоречеше на оптимистичните й думи. — Обаче от толкова отдавна се мъча да зачена, а не мога. Тринайсет месеца, Елайза. Тринайсет месеца, а се натъквам само на разочарования и на провали. А сега доктор Матюс твърди, че здравето може да ми погоди лоша шега. Нали си представяш как се почувствах, когато разбрах малката тайна на Мери — че тя съвсем случайно е получила точно онова, за което копнея аз. Че тя, която не би могла да предложи нищо, има онова, което на мен, способната да дам всичко, ми е отказано. Нали разбираш колко несправедливо е това? Не може Бог да желае такова противоречие.
Отчаянието на Роуз беше толкова всепоглъщащо, а крехкото й телце бе толкова немощен съсъд на пламенното й желание, че изведнъж загрижеността на Елайза за Мери отстъпи на заден план.
— Как мога да ти помогна, Роуз? Кажи ми какво мога да направя.
— Би могла да сториш нещо, братовчедке Елайза. Нуждая се от помощта ти за нещо, което в крайна сметка ще помогне и на Мери.
Най-сетне. Роуз най-сетне бе осъзнала онова, което Елайза знаеше открай време — че се нуждае от братовчедка си. Че единствено Елайза е в състояние да й помогне.
— Разбира се, Роуз, каквото поискаш — отговори Елайза. — Кажи какво искаш да направя и ще го сторя.
40
Триджина, 2005 г.
Времето се промени късно през една петъчна нощ и през целия уикенд селото се чумереше под сивкава мъгла. Предвид категорично неблагоприятните условия Касандра реши, че изморените й крайници заслужават малко отдих, затова си взе заслужена почивка от къщата на скалата. Прекара неделята, сгушена в стаята си с горещи чаши чай и дневника на Нел, заинтригувана от факта, че баба й беше потърсила частен детектив от Бодмин. Някой си Нед Мориш, когото намерила в местния телефонен указател, след като Уилям Мартин я бе насочил да разгадае защо Елайза е изчезнала през 1909 година и така да разбули цялата тайна.
В неделя Касандра се срещна с Джулия за следобедния чай. Цяла сутрин валя неспирно, но към средата на следобеда пороят отслабна до лек ръмеж, а в промеждутъците без дъжд се спускаше мъгла. През вертикалните решетки на прозорците Касандра виждаше само свежото зелено на мократа морава — всичко останало бе просто влажна мъгла, от която току изникваше по някой гол клон, приличен на тънка като косъм пукнатина на бяла стена. Тъкмо такива сиви дни обичаше Нел. Касандра се усмихна при спомена как навличането на дъждобрана и на гумените ботуши изпълваше баба й с въодушевление. Може би някъде дълбоко в себе си Нел е долавяла зова на своя истински произход.