Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбер Мишель
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-85-6
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Битката на младата жена да спаси тялото и душата си е естественият център на този панорамен разказ — и макар Шугър да е дете на своето време, проникновеното перо на автора придава на романа универсална привлекателност, надхвърлила границите на времето.
— А не ти ли минава през ума, че има хора, които следят твоето… стремително издигане? Ти се превърна в забележителна личност, Уилям, и то изключително бързо. Забележителните личности са търсени навсякъде. А що се отнася до поканите… хората не могат да канят само теб и да пропускат жена ти, нали?
Уилям плъзва ръце по гърба й, дланите му се отпускат върху издутината от турнюра. Шугър чувства, че е успяла да го убеди.
— Какъв наивник съм… — мърмори той. Гласът му е станал по-плътен от брендито и обзелото го успокоение. — Не съм се замислял колко много са се променили нещата…
— Не бива никога да забравяш хората, които наистина държат на теб — поучава го Шугър, която отново е започнала да гали дремещата му мъжественост. — Колкото по-богат ставаш, толкова повече хора ще се намират, които няма да се спрат пред нищо, за да спечелят благоволението ти.
Той притиска със стон главата й към скута си.
По-късно, когато след геройски извоюваната ерекция членът му се е свил отново до незначителни размери, Шугър продължава атаката си, с надеждата да постигне още нещо.
— Откога копнея за този божествен вкус — ахка тя след преживяната наслада, за да предотврати подобно спадане на повдигнатия му дух. — Толкова време те нямаше! Не можа ли да се сетиш поне веднъж за твоята малка наложница, останала тук сам–сама, без нито една рокля за смяна, примираща от копнеж по теб?
— Затрупан съм до уши… — но тя прекъсва със смях извиненията му и започва да го целува по ушите — порой от закачливи милувки, предназначен да му покаже, че не я е наскърбил. Той се кикоти, явно има гъдел — двойната му гуша се вижда ясно през брадата, когато се присвива. — Такъв ръководен пост отнема много повече време, отколкото предполагах първоначално. Историята с Хопсъм беше само едно от нещата, с което се занимавах през последните дни. А и следващите седмици няма да се по-леки. Скоро трябва да посетя моите лавандулови плантации в Мичъм, за да разбера защо…
— Лавандулови полета? — възкликва тя възбудено.
— Да…
— Местата, където наистина расте лавандулата?
— Ами да, разбира се…
— О, Уилям! Така ми се иска да ги видя! Знаеш ли, че никога не съм виждала как нещо расте — освен, разбира се, растенията в лондонските паркове? — Тя се отпуска назад, на пети, така че погледът му да пада право върху възторженото й лице. — Цяло поле с цъфнала лавандула! За теб това може да е нещо съвсем обикновено, но за твоята малка Шугър звучи като приказка! О, Уилям, би ли ме взел със себе си?
Той се гърчи, усмихва се и се мръщи едновременно. Смътни предчувствия се борят да си проправят път в замаяното му от алкохол и плътска наслада съзнание.
— Нищо не би ми било по-приятно, ти си толкова сладка… — фъфли той. — Но помисли си какъв скандал ще стане — ти, непозната млада жена, да се разхождаш сама с мен из полята, където ще ни видят всички работници…
— Но това място не е ли на другия край на Англия?
— Мичъм ли? О, това е в Съри, скъпа — той се усмихва, забелязал неразбирането, изписано по лицето й. — Достатъчно близо, за да стигнат клюките и до Лондон.
— Но тогава аз може да не дойда сама! — настоява тя оживено. — Може да ме съпровожда друг мъж! И… или — тя не е пропуснала недоверието, трепнало за миг в очите му, — аз мога да съпровождам някого — някой старец. Да, да, дори познавам такъв човек — един сакат старец, когото мога да представя като дядо си. Той е глух и сляп… е, почти. Изобщо няма да ни пречи. Мога просто да тикам инвалидната му количка, все едно, че возя бебе.
Ракъм примигва и я гледа удивено.
— Не говориш сериозно, нали?
— Никога не съм била по-сериозна! — настоява тя. — О, Уилям, кажи, че ще ме вземеш със себе си!
Той се изправя, залитайки, и се смее на собствената си несръчност, на абсурдния вид, който е придобил светът около него, оцветен от брендито.
— Не бива да заспивам тук — мънка той, докато закопчава панталона си. — Имам среща с Хопсъм утре сутринта…
— Кажи да, Уилям — моли се Шугър, докато му помага да прибере ризата си в панталона. — Искам да кажа, на мен, не на него.
— Трябва да обмисля всичко — казва той, и се изправя, залитайки, пред креслото, взел в ръка палтото, от което все още се вдига пара.