Аленото цвете и бялото

Разбира се, за него е повече от ясно, че отношенията между Шугър и стареца в инвалидната количка далеч не са толкова приятелски, колкото ги бе описала тя, но вече й е простил. Всъщност, ако двамата с полковник Лийк демонстрираха приятелска привързаност, сърцето му би се свило от ревност. Така е по-добре; астматичното хъркане на стареца не позволява работниците да чуят ясно думите му; фактът, че Шугър бута количката му, доказва близостта между двамата повече от всякакви думи.

— Би трябвало да се радвате на слънцето — упреква тя полковника, докато тримата се изкачват по лекия наклон на Бийви Хил.

Старецът кашля, опитвайки се да откърти слузта, задръстила белите ум дробове.

— Слънчевата светлина е вредна — хрипти той. — От нея се развъждат червеи в раните на войниците. А в мирно време избеляват тапетите.

Шугър продължава да търкаля този говорещ Сизифов камък нагоре по хълма и се усмихва успокоително на Уилям. „Не му обръщай внимание“, говори усмивката й. „Ние с теб разбираме истинското значение на това място — и на този ден от твоя и моя живот“.

— Точно както и предполагах — биха живели на мой гръб, като паразити, ако не ги следя какво вършат — мърмори Уилям. — Мислят си, че ще повярвам на всяка лъжа, която ми сервират.

Шугър кима съчувствено, подканяйки го да продължи.

— Били започнали да подкастрят старите храсти още преди седмици — казва той иронично. — Мен ако питат, почнали са вчера следобед! Вижте колко са хилави и неподдържани!

Шугър хвърля поглед през рамо. Според нея работниците изглеждат доста по-хилави и неподдържани от лавандуловите храсти.

— На мен всичко тук ми изглежда прекрасно — казва тя.

— Трябваше вече да са започнали да пресаждат разсада — настоява той.

— Тъкмо сега пуска най-лесно корени.

— Кхъ-кхъ-кхъ! — обажда се полковник Лийк.

— Твоите полета са много по-големи, отколкото предполагах — Шугър насочва разговора обратно към обичайните ласкателства. — Изглеждат безкрайни.

— О, но не всичко тук е мое — казва Ракъм. И тъй като са застанали на върха на хълма, той посочва надолу, към дългата редица белосани колове край един от синорите. — Това е границата, която разделя нашите от чуждите насаждения. Лавандулата расте най-добре в съседство с друга лавандула. Пчелите не правят разлика между едни плантации и други. Тези земи са собственост на шест парфюмерийни концерна — моята част е около четиридесет акра.

— Четиридесет акра! — Шугър има много смътна представа какво означава това, но може да прецени, че става дума за пространство, несравнимо по-голямо от Голдън Скуеър, да кажем. Всъщност, ако някой откопае с гигантска лопата всички улици, на които някога е живяла, от замърсената почва под основите им, и ги изсипе насред този обраснал с лавандула рай, те просто ще изчезнат в меката кафява пръст и никой никога няма да ги види отново.