Аленото цвете и бялото

— Нещо свързано с работата?

Той се отпуска тежко в креслото и примигва замаяно към чашата с бренди, която тя му подава — точно това, което му трябва. Поема чашата от ръката й, а тя се отдръпва заднешком към другото кресло.

— Да, работата — казва Уилям.

Започва да говори с натежало сърце, въздишайки тежко при мисълта, че сега ще трябва да й обяснява най-елементарните неща. Но за негово учудване нищо подобно не се налага — тя разбира всичко! Само след минути двамата с Шугър обсъждат проблема с Хопсъм — и то в подробности, сякаш тя е негов делови съдружник.

— Как е възможно да знаеш всичко това? — прекъсва се той след време.

— Започнах да чета книгите, които ти си оставил в библиотеката — усмихва се тя. (Разбира се, че започна да се рови в тези ситно напечатани, досадни страници — скуката ставаше поносима единствено при мисълта, че може да се възползва от наученото тъкмо в такава ситуация).

Ракъм поклаща глава в нямо възхищение.

— Възможно ли е… просто да те сънувам?

Шугър се протяга леко в креслото си и си поема дълбоко дъх, така че гърдите й се надигат пред погледа му.

— О, аз съм съвсем истинска — напомня му тя.

И двамата незабавно се връщат към проблема с „Хопсъм & Ко.“. Шугър успява да подава репликите много по-добре, отколкото бе предполагала, но от друга страна, всичко, което Уилям знае за парфюмерийния бизнес, като че ли е прочетено в книгите, нищо не се основава на личен опит. Така или иначе, залегналите в основите му търговски принципи са толкова елементарни, че може да ги схване и последният идиот: убедете клиентите си, че продавате на безценица, докато всъщност ги карате да плащат прекалено висока цена за нещо, чието производство ви е излязло много евтино. Разговорът със скучен мъж също се основава на твърдо установени закони. Закон Първи: извинявайте се смирено за собственото си незнание, дори ако това, което се кани да ви обясни, ви е напълно ясно. Закон Втори: в момента, в който му омръзне да обяснява, се престорете, че внезапно сте разбрали всичко.

— По природа не съм делови човек, имам по-скоро артистичен темперамент — казва Уилям с измъчена въздишка. — Но в крайна сметка това може и да е за добро. Роденият търговец не е склонен на авантюри, страхува се да променя утвърдените закони, просто се придържа към общоприетото. Човекът с по-артистичен дух е готов да предприеме нещо по-рисковано.

Блеейки кротко, той я гали, като очевидно няма намерение да предприеме каквото и да било тази вечер. Какво му става днес наистина? Добре, че поне пие брендито…

Най-сетне, след дълги, нежни увещания и уверения, проблемът с Хопсъм излиза на бял свят. И това ми било проблем! Компанията е дребен производител на тоалетни артикули, нищожна в сравнение с „Ракъм“, също както „Ракъм“ е нищожна в сравнение с „Пеърс“. Досега „Хопсъм“ са продавали лавандулови продукти, но наскоро господин Хопсъм се обърнал към Уилям с питане дали може да наеме лавандулови полета под аренда, ако има свободни. Уилям обещал да обмисли въпроса, но още щом Хопсъм му обърнал гръб, му хрумнало нещо много по-радикално от отдаване на земя под аренда. Защо пък „Ракъм“ да не снабдява Хопсъм с лавандулови продукти в завършен вид — сапуни, тоалетни води, масла, пудри и така нататък — на цена, много по-ниска от себестойността, която би постигнал Хопсъм в собствената си, далеч по-малка фабрика? После Хопсъм може да ги продава с марката на собствената си компания. И каква, пита Шугър, би била ползата за „Ракъм“ от такава организация на сделката? Ами нали така ще се реши въпроса с тази част от реколтата и продукцията, които могат да бъдат определени като… ами, хм… незадоволителни. Всяка година изхвърлят огромно количество прибрана лавандула, която може все пак да се преработи и да се види какво може да се изкара от нея. Струва му се истинско разсипничество да се изхвърля готова продукция (сапуни и такива неща), които са с недобра форма, на мехури или с неравномерен цвят.