Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбер Мишель
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-85-6
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Битката на младата жена да спаси тялото и душата си е естественият център на този панорамен разказ — и макар Шугър да е дете на своето време, проникновеното перо на автора придава на романа универсална привлекателност, надхвърлила границите на времето.
Това не означава, че лавандуловите продукти, които ще се продават на Хопсъм, ще бъдат задължително по-нискокачествени; напротив, както винаги, ще се полагат всички усилия реколтата да бъде висококачествена до последния стрък, както и продукцията да бъде безукорна. Напълно е възможно девет от десет пъти да не съществува видима разлика, например между лавандуловата тоалетна вода с етикета на Хопсъм и тази с етикета на Ракъм.
Но… ах, но… Какво да правим в десетия случай? Какво ще стане, ако (просто в името на спора) предположим, че Хопсъм получи партида нискокачествен парфюм, или някоя нова партида сапуни съдържа за нещастие прекалено висок брой видимо деформирани продукти? Какво ще стане, ако — грубо казано — господин Хопсъм реши, че е измамен, и се оплаче? Какво ще стане, ако (подтикнат — нека предположим в името на спора — от извратена неблагодарност, предвид щедростта на контрагента му) той рече да хвърли кал по почтеното име Ракъм?
— Не се тревожи, Уилям, открих изход — казва Шугър.
— Не е възможно да има задоволителен изход — пъшка той и приема четвърта чаша бренди. — Всичко е въпрос на късмет…
— Ни най-малко, ни най-малко — успокоява го тя. — Този господин Хопсъм… случайно да знаеш дали малкото име е Матю?
— Да, казва се Матю — Уилям се мръщи от усилие да си припомни къде в изхвърлените от него книги тя би могла да открие този факт.
— Известен между приятели и като „Коня“ Хопкинс?
— Ъъъ… да.
Шугър се изкисква злобно, и бързо се отпуска на колене пред креслото му.
— Тогава, ако господин Хопсъм реши някога да ти създава проблеми — казва тя и отпуска тънките си бели ръце върху черния му панталон, — ти предлагам да прошепнеш в ухото му само две думички. — Тя се привежда към него, потупва бедрото му в нежна имитация на по-сериозни удари, и прошепва: — Ейми Хаулет.
В продължение на няколко секунди Уилям се взира в ясните й очи, обзет едновременно от съмнение и почуда, после започва да се смее на глас.
— Господи! — крещи той. — Това наистина минава всички граници!
— Ни най-малко — мърка Шугър и търка буза в скута му. — Няма граници за стремежите на мъж като теб…
Тя плъзва ръка към мястото, където по правило сега би трябвало да се напипва ерекцията му, но установява, че се е излъгала. Проведе разговора изключително успешно, проблемът с Хопсъм е разрешен, и все пак… все пак Ракъм нервничи при докосването й, смутен и отпуснат.
— Скъпи Уилям — проронва тя съчувствено, отпуска се назад, сключила скромно ръце в бухналите си поли. — Нещо продължава да те измъчва. Да, така е, виждам го ясно. Какво още има? Какво е това ужасно нещо, което те е разстроило така?
Цели двайсет секунди той се взира в Шугър със смръщено чело и се колебае. Дали пък тя не прояви прекалена настоятелност? Уилям кашля, прочиствайки гърлото си, за да произнесе следващите думи.
— Жена ми е луда — казва той най-сетне.
Шугър отдръпва леко назад глава в безмълвен израз на ужас и удивление, след като е обмислила и отхвърлила реакции от рода на: „Възможно ли е?“, „Виж ти!“ и „Какъв ужас!“. Откакто е станала проститутка, мъжете споделят с нея, че жените им са луди, но тя още не е успяла да открие подходящия отговор за такъв случай.
— Когато се оженихме, тя беше мило, добросърдечно момиче — оплаква се той, — жена, за която всеки би могъл да мечтае. Имаше някои странности, но кой ли ги няма? Не можех да предположа, че ще се превърне в кандидат за лудницата; че ще се стигне дотам, та в собствения ми дом… — той се прекъсва и притваря измъчено очи. — Беше толкова щастливо същество, когато се запознахме. А сега ме презира.