Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
- В такъв случай не можем да го задържим така дълго време.
- Трябва ми само минута.
Той ми кимна леко.
- Мога да успея да измъкна една минута от тази бъркотия.
Срещнах погледа му.
- Направи
- Да, госпожо.
Даде знак с ръка и всички плъхолаци се придвижиха едновременно. Заобиколих множеството от черна кожа и отидох бързо при Валентина и Стивън.
Заговорих, още преди да стигна до тях. Нямаше да имам много време. Майка се появи до мен. Мърл и Ноа, вторият телохранител на Майка, на практика се бяха притиснали в гърба му. Бях се погрижила всичките ми телохранители да бъдат заети с вампира. Ако нещата се объркаха, не бях сигурна, че Мърл или Ноа щяха да ме предпазят, ако това означаваше да изложат на опасност Майка. Е, какво да се прави.
- Стивън е бил малтретиран като дете. Собственият му баща го е използвал за секс и го е продавал на други мъже - изрекох, докато се приближавах. Сетих се, че Жан-Клод ми беше съобщил, че Валентина мразела насилниците на деца заради собственото си минало.
Тя обърна това дребно, с форма на сърце, лице към мен, ръката □ продължаваше да докосва Стивън по рамото. Той се беше свлякъл на пода и лежеше свит в ембрионална поза.
Вече бях до него, а шумовете зад мен се усилваха. Скоро щрше да стане разправия, при това сериозна.
- Кълна ти се, че казаното от мен е истина. Погледни го, виж ужаса, който докосването ти поражда в него.
Стивън не гледаше в нито един от нас. Очите му бяха стиснати, а сълзите бяха размазали грима му в черни ивици, които се спускаха по лицето му. Беше обвил здраво ръце около себе си. Беше се предал напълно на случващото се, сякаш все още беше дете. Валентина сведе поглед към него и върху лицето □ започна да нараства нещо като ужас. Втренчи се в малката си длан, като че на края на ръката □ току-що се бе появило нещо отвратително.
Поклати глава.
- Non, non... - последваха ощр думи на френски, които не успях да разбера.
- Той идва - изрече Мърл и почувствах как двамата с Ноя се напрегнаха пред Майка и мен.
Докоснах Валентина по рамото и тя вдигна поглед, който изглеждаше като стъклен от шока, и се обърна към мен.
- Кажи на Бартоломе да се дръпне, обясни му защр Грегъри се страхува от него.
Усетих удара, когато вампирът се блъсна в Мърл и Ноа, и те се хвърлиха напред, отдалечавайки битката от нас с няколко крачки. Майка стоеше до мен в готовност. Можеше да промени формата си и да използва нокти, но нямаше толкова телесна маса, че да спре вампира.
Гласът на Валентина проряза битката, отекна в помещението, и осъзнах, че използва вампириски сили, за да бъде чута;
- Ние нарушихме споразумението първи, първата кръв е по нашите ръце.
Мюзет изкрещя;
- Валентина
Валентина повтори думите си, този път на френски. При тези думи битката се забави и започна да замира.
Валентина се обърна, за да застане с лице към Мюзет, която бе облечена с рокля изцяло в бяло, така че приличаше на булка.
- Това е истина, Мюзет. Тези двама мъже бяха малтретирани достатъчно от нас. Няма да позволя това да продължи.
- Той беше толкова изплашен от мен, Валентина, имаше толкова страх, с който да се храня - намеси се Бартоломе, - а сега ти разруши това. - Слабата момчешка фигура беше облечена почти изцяло в златисто, старомодно, наподобяващо облеклото от 17 в., така че проблясваше, докато се движеше.
Валентина заговори тихо и меко, на бърз френски. Лицето на Бартоломе не пребледня, но погледна отново към Грегъри. Обърна се към мен.
- Вярно ли е? Собственият им баща?
Кимнах.
Риданията на Грегъри станаха шумни на фона на внезапната тишина.
- Да се предлагаш насила на деца е нещр зло - каза Бартоломе, - да използваш собствените си синове... - той се изплю на пода и изрече нещо на испански, което не успях да разбера.
- Доведох ги тук тази вечер, за да бъдат под моята закрила, в безопасност. Наскоро баща им се завърна и се опитва да отново да се срещне с тях. Тук са, за да не може той да ги открие. Не съобразих за вас двамата.
- Нямаше да направим това, ако някой ни беше казал - заяви Бартоломе.
- На Мюзет □ беше съобщено - гласът на Жан-Клод сякаш изпълни напрежението както водата изпълва чашата.
Всички се обърнахме към Жан-Клод, който стоеше не много далече, близо до групата телохранители, които се бяха опълчили на втори вампир, приличащ на онзи, който ме държеше далече от Стивън.
- Разказах □ за миналото на Грегъри и Стивън, защото в мига, в който Стивън забеляза Валентина и Бартоломе, заяви, че не може да ги храни. Каза, че спомените, които това ща събуди, ща бъдат прекалено тежки за него, за да може да ги понесе. Съобщих това на Мюзет. Ако не я бях предупредил, никога нямаше да оставя Стивън и Грегъри тук сами, без аз или Анита да ги пазим.